Poetry by contemporary authors
ЗАВРЪЩАНЕ ОТ ОНЯ СВЯТ 🇧🇬
се сбъдват и загубени мечти.
На тоя свят показахме се силни,
развели лозунга: НЕ СТЕ САМИ!
Въпреки нахъсани палачи ...
ЗАВРЪЩАНЕ 🇧🇬
прекосиха надлъж през душата ми.
Нова муза? Отде ли се взе?
Тъй ми писна от дългото чакане!
Или нова любов може би ? ...
* * * 🇧🇬
да знаеш моите болки и мечти.
Не вярвам, че особено помагаш,
но ти все пак с упорство продължи.
Продължи да искаш да ме имаш ...
Реших 🇧🇬
Или пак и двамата грешим,
или пак и двамата сме прави,
или просто не подозираме,
че не знаем накъде вървим. ...
Оживях 🇧🇬
Когато сред вълните оживях.
Рибарите, със тъжния им улов,
чието заминаване проспах,
се спряха тихо. ...
Малкото момче 🇧🇬
този, който запали огъня в
моето сърце, но защо ми
беше нужно, като сега
не мога дазабравя теб! ...
Мъртва рана 🇧🇬
Или пък аз не ги виждам, след прахта в очите...
Бих предпочела ножа в гърба,
отколкото в сърцето...
И отново поредната, изморена сълза ...
САМИ СМЕ 2 🇧🇬
Самотно побеляха във нощта.
Луната се прозя и се забули...
преглъщайки последната звезда.
Завесите прошепнаха ни: "Сбогом"... ...
Бъди ми ти ... 🇧🇬
Защо така си тръгна?
Лятото отмина!
Защо така се ти обърна?
И не погледна дори за миг назад? ...
Обичам топлината в моя дом 🇧🇬
Обичам топлината в моя дом!Как котето със хитрост се увива,а кучетата правят ми поклон!(За чуждите, това не се разбира).
Обичам топлината в моя дом!Във жарко лято, в него ...
Ковчег от лед 🇧🇬
душата се понася в гроба
и в ден, когато тя не спи,
Смъртта с венци я поробва...
Кръвта потича от очите, ...
В мрака 🇧🇬
клоните скърцат с горчива злокоба.
Сенки на мъртви гонят нощта...
- Утре ще дойде и Тя във пръстта!
Трънни венци и изсъхнали рози, ...