Луната напълняла от въртене
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона ...
Слизала съм в Ада, оцелях.
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.
Устремена крачех към успехи, ...
Страх ме е да те обичам още,
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.
Грешно е, но страх ме е отдавна ...
Сини като океана, нежни като морски бриз,
ярки и блестящи като скъпоценен камък,
като вълна, играеща със слънчеви лъчи...
Страх ме е, да те погледна във очите.
Иска ми се да летя, и да потъвам в тях. ...
Запомни ме!
Като вятъра бурен, как разпилявам твоите мисли.
И като зимния студ, как наливам в очите ти сълзи.
Запомни ме!
Като огън развихрен, да опустошавам душата ти. ...
Когато лятото ми помаха с ръка
и земята пожълтее и пръсне се в златно,
искайки кончета да хрупат тревите й,
заситени от сочност!
Когато реката потъмнее в размътена тиня, ...
Отново виждам те самотен да вървиш,
по пътя без посока да се скиташ,
замислен тихо, нещичко шептиш,
с отчаян поглед към нищото политаш.
За миг се спираш уморен ...
Да вдигнем чашите в наздравица последна
с горчиво трескави усмивки на лицата,
и да отпием глътката за кой ли път поредна,
да заглушиме виковете на вината.
Наздраве, нека пием тази нощ, ...
Във вените ми пари дива кръв.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода ...
Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!
Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!
Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце, ...
Не искам обичта ти да владея,
да казвам: "Обикни ме, както те обичам аз".
Не искам и страстта ти да прилича
на моята към теб.
Щом не искаш - остави! ...
На С.
Понякога ми идваш в повече и ми е тежко...
След себе си оставяш дълги многоточия.
Любовта ти истинска е, чиста, непорочна,
но често се отскубва като копче. ...
На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни.
Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света. ...
Чакам те, а би трябвало да не чакам.
Чакам те като път през пустиня,
като дума на стих недописан,
като песен, заседнала в гърлото.
Чакам те. Влез без да чукаш, ...
Автори - Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
Последна нощ, последен поглед
и думите: – Чудесно беше, но уви...
Прегръдката, целувка за последно
и малките, издайните сълзи. ...
Ела до мен и погледни ме във очите!!!
Желаеш в този огън да гориш, нали?
С дъха си докосни ме и не питай…
Ще съм за теб, каквато пожелаеш ти.
Ела до мен и потопи се във душата... ...
Живях те... във тогавашното - някога.
Позна ли ме, приятелю? Едва ли...
В душата отпечатах ято спомени -
полепнали със прах... от интервали.
Страхливо се събудих във очите ти - ...