Стоя и се гледам в огледалото аз,
стоя и не виждам нищо.
Съзирам единствено спомените, останали след нас,
искам пак да върна всичко...
Стоя в мрака ...
/ На моите ученици от Дома за сираци с увреждания/
/по истински случай/
Аз съм Антон. В Дом за сираци
израснах от малък...
Баща си не знам. А майка ми, ...
Върви си
Как искаш пак да бъда твоя,
как искаш пак да ти простя,
как искаш пак да те приема, след всички твои лъжи,
как мога пак да те обичам, след всичко казано преди, ...
ДОБЪР ВЕЧЕР, МИЛА МОЯ МАЙКО,
И ВСЯКА ЛИ ВЕЧЕР ЗА ТЕБ Е ДОБРА?
ТВОЕТО МОМИЧЕ ПАК ТИ ПИШЕ
И ТЪРСИ ПОДКРЕПА И ОБИЧ СЕГА.
ЖАДУВА ДА ВИДИ ПОГЛЕДА ТОПЪЛ, ...
На момчето което винаги ще обичам
Не знаеш ти колко силно страдам, колко искам да не те познавам,
не знаеш колко много те обичах,
не знаеш, че за мене беше важен само ти,
не знаеш що е любовта и не ще узнаеш, щом с лъжа живееш ти, ...
Мое Море
Море, моля те, залей ме отново с вълните си!
Искам пак да почувствам кадифения ти допир!
Искам да потъна в пясъчния бряг.
Приюти ме отново на кораба на мечтите ...
Какво ли туй е, дето ме измъчва,
и бавно ме задрасква с лек размах,
какво ли е, а кой ли го поръчва,
опитвайки се да ме вкара в грях?...
Какво ли туй е, дето днес ми липсва, ...
Как сега до болка искам да съм с теб...
как мечтая, плача, а смисъл няма...
Вие сте вече с нея двама...
и нищо аз не мога да направя!
Безсилна и безмълвна плача всеки ден... ...
Не мога да спра да те обичам – това е...
Не мога... искам, но любовта е по-силна от мен.
Обичам те все повече и повече
с всеки изминал ден...
С колкото и момчета да бях... ...
Площад „Wazrazdane”
Езикът, в който ме няма
На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците, ...
Нагласям се да съм ледено студена...
Няма да ме видиш отново да тръпна при всеки поглед твой...
Всяка капка милост и доброта в мен е заледена.
Сега си сам на кръстопътния завой.
Няма да ме видиш дори веднъж да се усмихна. ...
Паркът “Скобелев”, герои и любовници Спи светът, спи градът, спи езикът, спи и поетът Йосиф Бродски – и сънува, сънува как сънува лондончанинът Джон Дън Дори и циганите на Бала Баир сънуват и спят, спят и сънуват тъгите ни – пука им... Спи “Майка България” – монумент от гранит. Спи права, забила ръц ...
Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите... ...
Да си искрица от отминал блясък...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък... ...