Не предизвиква излишни истерии,
където и да се появи, какъвто и да излезе,
влиза в кръвта, в белите и червени кръвни телца,
на случващото се, на замълчаващото се.
По режисьорско изкуство посяга в живота, ...
Тя е ослепително красива
във феерична рокля с цветовете на дъгата,
слънчев плащ раменете й обвива,
диамантена корона краси й главата.
Седи в трон от чисто злато, ...
След няколко сезона с тежък Ковид,
тук - Коледа отново допълзя!
И аз поседнах - с няколко подкови
на празничната, Коледна софра!
Изпекох също цяла свинска плешка, ...
Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...
Ах, няма толкова галантно острие,
наточено до ширина на конски косъм,
каквото би било едно сърце,
което любовта не е докоснала.
Ах, няма по-безизразни слова, ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 5
🇧🇬
Всички спят, но някой вдига врява вънка.
Бърди се протяга и с прозявка звънка
скача да отвори портата безшумно.
Тръгва сам към двора, но дали е умно?
Сврака заядлива с малък кърт се бори. ...
Нагон за власт не се спира лесно,
той често доброто в нас унищожава!
Лидере, управлявай по-съвестно,
хората искат нормална държава!
Политиката често е неморална, ...
Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...
Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли, ...
С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!
Градът лениво дреме, дума няма, ...
Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
Какво от туй, че днес принадлежиш на друг?
Какво от туй, че тук съдбата ни е разделила?
Телата могат да не си принадлежат,
ала душите – кой ще ги разлъчи?
Аз знам, че друг сега до тебе е щастлив. ...
И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...
... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...
НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ
Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове? ...
Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...
Тайната всевечна скрита е във времето.
Там е цялата сила, която търсим от век.
С мечтата - да си млад, да си знаещ и силен.
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...
Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...
... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...
Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
Възкръсваме във някой бъден час, ...
Такъв съм си аз - не обичам въже,
костюмът ми стяга, стяга душата -
тениска, дънки и малко "Оле",
и вярно - летя в небесата.
Не ставам за рамка, не ставам за пън, ...
В земя на изобилие, роди се кухня една.
Аз трепетно влезнах и се трудих от сутринта.
Американският бургер - символ на мощта,
вкусна наслада, която покори нощта.
С кифли от пшеница и месо толкова фини, ...
Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли..., ...