Poetry by contemporary authors
Спомени отМинало 🇧🇬
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.
На секунди живот във моето място, ...
Звездни души ( по Калоян Христов ) 🇧🇬
Изпращам го помахвам му с ръка
Стрелките на часовника отмерват
отрязъци самотна тишина
Какво направихме пропуснахме и преживяхме ...
...След хищния нощен пир 🇧🇬
на златната плитчина
с кост от акула.
И стана бурно!
Повръща вълни... ...
Отваряне на хлопнати двери 🇧🇬
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...
Роза, кръст, камък бял... 🇧🇬
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
Този свят 🇧🇬
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
Тиквички за приятели 🇧🇬
после ще ги посоля.
Във гевгира се отцеждат
от горчивата вода.
Скъпо олио в тигана ...
Край / Начало 🇧🇬
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...
Лято в шепа 🇧🇬
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Въздига се росата към небето, ...
Не умирай сега 🇧🇬
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
Спомен за небето 🇧🇬
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
Зимен сонет 🇧🇬
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
Щастливо време 🇧🇬
е времето щастливо вътре в мене.
С минути като жълти пеперуди,
копнежът кацат – мил и непринуден.
Естествено е всичко общо взето ...
Последното писмо 🇧🇬
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
Морският пътник 🇧🇬
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
Нека да започнем да градим 🇧🇬
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
Тук 🇧🇬
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
До къде я докарахме 🇧🇬
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...