Poetry by contemporary authors
Лятото вилня и си отиде 🇧🇬
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
Добър живот (по Симеон Атонски) 🇧🇬
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...
Зима 🇧🇬
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...
Мечешка услуга 🇧🇬
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...
Но този влак… 🇧🇬
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...
Съм 🇧🇬
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...
Първопричина за самотата 🇧🇬
Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно. ...
Мостът 🇧🇬
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...
Моята първа пенсия 🇧🇬
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
Стъпките водят към нас 🇧🇬
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...
И за някого нявга 🇧🇬
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане... ...
Поет 🇧🇬
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
И лудост е - безумие дори 🇧🇬
Сърцето ти разкъсано да стене,
умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...
Това което искаш да си вземеш.
И лудост е. Безумие дори. ...
Борба 🇧🇬
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...
Хаосът 🇧🇬
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
За брата 🇧🇬
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
Оптимизъм 🇧🇬
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...
Земното поле на суетата 🇧🇬
шари хората с безсмислен лукс
и с това ветрее им душата,
илюзията ги омайва тук.
Не е лошо да живееш сносно, ...
Блестящата жена 🇧🇬
гореше в най-красивата звезда.
И моята молитва бе към Господ –
от тази нежност пак да те създам.
Тогава ще трептиш от страст и огън, ...
Едно те моля, дядо Боже 🇧🇬
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...
Къщичке на дните златни 🇧🇬
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...