С проблеми несъществени денят си тровим.
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.
С очите на дете е нужно да погледнем ...
Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...
Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди. ...
Сънувах,че във мен живял е Брьогел
и кула Вавилонска съм рисувал.
Чрез нея общ език човека водел,
а Бог отгоре тайно негодувал;
Сънувах кулата нагоре как растяла, ...
Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов, ...
Аз имам минало, ти също –
то в нас оставило е своя отпечатък,
печелихме и губихме любови,
раздавайки се щедро без остатък.
Животът следва своя кръговрат, ...
От осми до дванадесети клас
прекарах в теб, школо – прекрасен спомен!
Дом имам, ала в него съм бездомен,
далеч е още смисълът изконен...
Ще бъда ли навек под твоя власт? ...
“Подсъдим”…
Стоеше пред директора ученик и обясняваше,
че бе “герой”, на съученичка в казус нерешим!
Кой крив, кой прав- а сълзи тя употребяваше,
той леко се усмихваше, със поглед неустоим… ...
Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.
Тук мъката до мене все лежи, ...
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
Откакто спрях да пиша стиховè
усещам, че живея по-спокойно.
Не търся рими нощем с часове,
и работата май спорѝ ми двойно.
А все така обичам да чета ...
Това, което могат и виждат очите ни навън,
е проекция на истинското, дълбокото в нас.
... и буря ненадейно връхлетя.
Градушка би. За кратко. Отлетя.
Обрулено, дървото се присви, ...
Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки, ...
Със себе си нося любов
Нося сладкиши, цветя.
Химикали, джунджурии и дрехи разпиляни по леглата.
Гребени разресващи косата
златна, упорита и блестяща. ...
С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело, ...
Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...
Истинско мъчение е това учение,
като се сетя, че учебната година наближава,
доброто ми настроение веднага се изпарява.
Всеки ден и всяка нощ за учене трябва да мисля,
да гледам уроците да запомня, ...
Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...
Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...