5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...
Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...
На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...
От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...
На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
Когато си сам и до пришки тежат
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.
Един невидим мегатрап очаква ...
Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...
Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...
Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...
Отново - във Европа сме шампиони:
С руснаците забъркахме скандал.
Разкрихме руска мрежа от шпиони:
На Руското посолство персонал.
От ДАНС разобличили две чистачки, ...
Лъчите на слънцето галят баира.
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
Пулсиращ облак сини пеперуди
летящи мигове от вечността.
Животът скучен вече се събуди.
Родена е в безкрая светлина.
Усещаш ли, че времето го няма. ...
Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...
Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...