по разказа:"Този с когото живееш"
-Няма кой да ти отнеме ефирното перде.
Ушила си го с нишки светлина,
от слънчеви и лунните лъчи,
с отблясъци от сняг, с частиците дъги. ...
Виновна съм,признавам,
за всички клевети и лоши думи.
Виновна съм,че те предавам
и скъсах всички връзки помежду ни.
Виновна съм,че лъгах безугледно ...
ДВЕ ДУМИ само, No_COMMENT, No_ПРАВИЛА...
и ДВЕ ОЧИ...зад тъмни очила...
пороен дъжд...зад петъчни стъкла...
ОБИЧАМ ТЕ!...а ти...ПОДАЙ РЪКА...
В таз топла стая...с мокрите стъкла, ...
Пеят славейте, пеят...
Тлее въздуха, очите греят.
Смеят се реките, а далечен тътен
сякаш водопад излива се в гръдта ми.
Щом те срещна, всичко е различно. ...
Тихи снопчета от розови листа
ще потръпнат в мъничка, мъничка свита ръка.
Туй букетче кой ще купи? Туй букетче... Ароматът му за теб е хляб.
Знаеш ли, как искам да купя твоите късни цветя!
Аз виждам и сляпа - през очите ти м ...
Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.
Че душата от мъка покрусена, ...
Потъвам устремно към дъното
между мехурчета от въздух - безвъздушна
и чашата ме сгъва в ъглите си
пръски пяна ме отнемат
попиват ме от този свят на мъртвите... ...
Последен ден.Тази сутрин-
почти като всяка друга късна лятна утрин
събуди го слънцето парещо като летните страсти
но го събуди за сбогом.
Едно умиращо лято,един отлитащ летен спомен. ...
Приюти ме във свойте обятия, мили,
и нежно, и силно ме пак прегърни,
сълзите изтрий, дай ми ти нови сили
и няма да мисля за тъжните дни.
Разказвай ми дълго - аз искам да слушам ...
Сълзите от очите ми не трий,
а ги изпий до дъно, като вино,
с тях искам болката ми да попий
във твоите очи искрящо сини.
С тях искам да узнаеш колко много ...
Мъжът е взел нощта във шепа
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират. ...
Не търся чувства в твоето сърце -
знам, страстите не са по твоя вкус,
аз искам само в двете ти ръце
да изтанцувам нежен нощен блус.
Аз искам само вечер под звездите, ...
Вратата е затворена след мен;
това не става, но ще стане скоро,
и с гръб към нея аз съм огорчен,
щом късно е, каквото и да сторя.
Надвиснали над мен са пак стени, ...
Колко бързо си отиде лятото,
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.
Неусетно, с бързи вихрогони ...