Момиче съм, на пет и половина,
почти до кръста стигам аз на батко.
Все още ходя в детската градина,
а брат ми кара камиона с татко.
Не искат да ме вземат, че съм малка ...
Проклето време. Вият ветровете -
чакали скрили се в невидими комини.
Потомците на първата планета,
в която хищници отдавна пеят химни...
Един старик, от памперси вмирисан, ...
Безименен си ти дори в душата –
и там владеят чужди правила…
Завиждаш, че високо в небесата
се реят непокорно хвърчила.
Те нямат граници и са красиви ...
Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. ...
Не ден, а сякаш синьо чудо грее –
златисто, неочакано, красиво,
не ден, любим подарък чудодеен
пред погледа учуден се разкрива.
Цъфтят минути с прилив ароматен ...
Животът понякога толкова грубо ме удря,
че въздух едва си поемам и скърцам от болка,
главата кънти и наоколо става безлюдно,
в очите ми кръв се събира. Той пита ме: “Колко?“
Колко още да удря, за да остана послушна, ...
Аз съм човекът, който ще слуша
музика сам, вървейки по дългия път.
Аз съм човекът, който ще се радва,
ще подксача, докато вали дъждът.
Аз съм човекът, който ще плаче, ...
Нежно дихание на любов.
Нежна рима от цветя.
Ти ме видя с очите си, но опозна ме като полъха на ветреца.
Вдъхнови ме, като магия.
Нима не мога да съм пясъка в душата ти. ...
Поетите не са обикновени хора,
те говорят друг, по-висок език,
пеят с букви в своите глави.
Играят си… Чудни гении!
А нехаем ний що е то стихотворение. ...
В историята ни има немалко лъжа.
Създадената религия, е да контролира ума.
Паричните знаци- натресена цел.
Обсебен от тях, човекът не знае, накъде е поел.
Дългът е единствен. Да бъде с избора личен! ...
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...
Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия, ...
Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...
Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...
Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата, ...
Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,
в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам.
Бездна е величествената сила на ума ти
и се губя из мислите нечути, но прочути.
Днес си вятърът, утре валиш по мен. ...
Дали кървя като отворена рана?
Може би… И какво като го изрека?
Ще се поправи нещо, ще стане по-леко,
по-разбираемо, ще ми олекне така?
Не! Няма да се промени нищо, ...
И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.
Ала знам, че и девет живота е скътала тя, ...