Лицето ти перфектно има множество страни.
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи. ...
Неделно утро, замъкът се буди
Потракват приборите от сребро
В мадам щастливо пърхат пеперуди
Рояк са цял под лявото ребро.
За скритата у нея дива котка ...
Днес празник е на мъжката рожба
и на неговата мила майка любима.
Носила го под сърце, гледала го от семенце,
едно любимо същество, нейното дете.
Останал е празника от тежки времена, ...
Превръщаш ме в миг в камъче, което
от диамант и злато е по-ценно.
И островче ще бъда сред морето
за мислите ти тайни, съкровено.
Невидима звезда ще съм в небето ...
Излизам гола на сцената,
И в стиховете се отдавам на стриптийз.,
За мен е много ценно.,
Ако отидем заедно до Парадис.
Обичам да съм омъжена през цялото време, ...
Изпуснах си парченце от съня.
Денят си глади празничната риза.
Неканен сняг нощес надебеля,
нехае, че навън ще се излиза.
Започна понеделник в пролет взрян, ...
Аз па, са да ви разкажа мойте патила,
че животът ми протече, като в приказка,
аз съм млада поетеса къмто петдесет,
англичанин ме ареса - убав и напет.
Той реши да ма покани, тъй да вида свет, ...
Прости, че се отбих в живота ти.
Бих върнал до секунда всеки миг.
Никога не бих ранил душата ти
и да те оставя отново - не бих.
Прости, че се настаних в гърдите ти. ...
Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.
Колко нощи те мислих? Не знам. ...
Денят се ражда с мека зимна кожа,
ухае на канела и гевреци,
снегът е като пухкава възможност
за радости сред снежните човеци.
От зима правя малка топка снежна ...
Съставките за щастие? Усмивка,
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя, ...
Невидимата част на всеки празник
не са блестящи чаши с гръмки тостове.
Нито блюдата украсили масата.
Ни сменящите се лица на гостите.
Невидимата част на всеки празник ...
Измислям ти различни имена –
понякога кръщавам те на бури,
на облаци, градушка, на вълнà,
на чувствата, които в мене будиш.
Кръщавам те любов, тъга и смях, ...
Във тази февруарска зимна нощ,
когато снегове са полудели.
Отново изнамерих капка мощ –
запълвам с думи листите си бели.
Изглежда лесно, сякаш е игра, ...
Поканих те на празнична вечеря.
Да поговорим...Да се запозная с теб.
Защо понякога си ласкава, незрима.
Защо внезапно смело, атакуваш в гръб?
Не знам дали съм праведна ил грешна. ...
Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...
На три реки начало в мене нося.
Извират ми направо от душата.
Текат, понесли слънчеви откоси,
копнения и дъх на топъл вятър.
Надежда е едната, пълноводна, ...
Зелена нощ, синя луна,
светеща рулетка е станал света.
Небето в неон е, няма звезди.
Всички залагат и никой не спи.
Високи залози за странен джакпот, ...
Една жена за мен сега се ражда
и аз дори у нея зов съм бил.
За глътка дъх да имам вечно жажда,
от този дъх и друг човек родил.
А смел ще те въздигне в храм и песни, ...
«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...