Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Неканена 🇧🇬

Тя хапе по пръстите, когато прегръщаме
и нагарча във устните, когато целуваме,
неспокойно събужда ни в нощите
и с терзания разрошва косите ни,
изпушва цигарите, трови и мислите, ...

TeodoraAndreev

Poetry » Love

827 1

Една мисъл 🇧🇬

Перспективата ми е приятел, предчувствието враг е мой.
Все по-тъжни и умислени изпращаме свой.
Ала нима, свободата да я нямаш е по-маловажно от самотата да я имаш.
Как може да си жив, като всеки път подир тях умираш?
Колко нощи, сънища със сълзи ще поливаш? ...

БългарияСвободна

Poetry

836

*** 🇧🇬

Печката изгасва...
И сто мои дърва
не сруват, колкото едно
на баба.

Eipril

Poetry » Other

648

Тати си тръгна 🇧🇬

( На моя Тати )
Побелях за десет секунди.
Залинях за десет тополи.
Остарях с десет години.
Помъдрях за хиляди зими. ...

Eipril

Poetry » Other

675 1 4

Фея 🇧🇬

Има мостче и път през гората
и полянка с дивни цветя.
Там живее фея позната,
а край нея цари любовта.
Тя е весело, щуро момиче ...

Eipril

Poetry » Other

576

Под твоите рани 🇧🇬

Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни. ...

Скитницa

Poetry » Other

711 3 8

Еrreur masculine 🇧🇬

Не я затрупвай с много думи,
говорейки, ти губиш своя слух,
стена издига Азът помежду ви,
така я губиш, ставаш глух.
Дори не виждаш как извайваш ...

щураче

Poetry

1.8K 7 35

Онази жена 🇧🇬

Онази жена – съвкупност от няколко верижни реакции,
къса мъжките погледи, заплетени в солените й коси,
както се късат билети за морски атракции.
После сяда на косъм от равновесието
и от приличието им. ...

MariaDragolova

Poetry » Erotic, Philosophical

977 2 1

Съгряват 🇧🇬

детските очи
съгряват повече от
всякакви слънца
...............................
алтернативно: ...

rhymefan

Poetry

421

С малки крачки 🇧🇬

Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!
Какво ще дойде утре не е на дневна реч.
Сготви си топла супа, чиниите измий,
пуловер изплети си, прахът в душа изтрий
В рохката земя дръвчето засади! ...

Лютиче

Poetry

695

Не е 🇧🇬

Не е цупене,
мамо, а наопаки
усмивка — за миг!...

rhymefan

Poetry

356

Влак 🇧🇬

Тра-ка тра-кат
вагоните на влакът.
Бърза, бърза за Бургас,
с него си пътувам аз.

лидка

Poetry

1.1K 1 2

Но вън е вече ден 🇧🇬

Но вън е вече ден
Погледна ли, когато
се спуска вечерта,
погледна ли, когато
заспива вън града... ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

727

Неканен гост 🇧🇬

Ковид тук дойде...
И се настани...
Две години вече ни цеди...
Сложи ни под ключ
и маска! ...

ValentinaMitova

Poetry

552 5

Детайлите са в дребните неща 🇧🇬

Варава бе помилван от народа.
Бандит печели всички гласове.
В Библията, писана за хора
е важно кой, какво чете...
Дали не подценяваме крадците? ...

valiordanov

Poetry

603 3 3

Целувка от луната 🇧🇬

На татко
Луната вместо тебе ме целуна!*
За лека нощ тя песен ми попя.
Но някъде, ей там, само за секунда,
бащина усмивка в лицето ѝ видях. ...

terita

Poetry » Philosophical, Civic

852 6 6

Самота ли е 🇧🇬

Самота ли е
Самота,
а до нея жената любима.
Колко е хубаво - любовта,
когато я има! ...

perfanov

Poetry » Civic

661

Пътешественик 🇧🇬

Октомври е. Сряда е.
Слънцето мъчи да
стопли студения асфалт.
Ражда се пътешественик.
Нова душа в нов свят ...

Златина.С.

Poetry » Landscape, Philosophical, Free verse, Other

894

Отсрочка 🇧🇬

Жигосал ме огън от дракон,
изгаря ми клетките живи,
в шепи държа живота си скапан,
вече ми носят булченски дрехи.
Чувам ги! Идват с небесните псалми, ...

Соларе

Poetry

1.1K 3 13

Колизии 🇧🇬

Огнивото в лампата е на привършване.
Студен е пламъкът в свещта.
Зад нея сенки приближават здрача
с няколко минути по-близо до мен.
В отсъствие на топлина в дома, ...

vitality2

Poetry » Love

1.3K 1 2

Брезова надежда 🇧🇬

Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви орис е такава.
Есен ви разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,
носена от вятър непокорен, ...

Patrizzia

Poetry

1K 5 10

Истинска 🇧🇬

Бях лъч из тъмнината...
Бях шепот сред мълчание...
С надеждата разкъсвах празнотата..
Различна бях със своето обаяние...
Във тъжни дни аз бях искрица радост ...

Ronnicca

Poetry » Odes and poems

2.4K 2 3

Лъч от юлска корона 🇧🇬

Лъч от юли бухвам го в мъглата,
вече я разплиска и рисува,
сякаш е молив, в цвета му златен
сивият ѝ миг е нацелуван.
Иска да е друга поначало, ...

zelenaradost

Poetry

1.3K 2 11

1, 2, 3, 4, 5 🇧🇬

Едно носленце,
две очички,
три зъбки
бели като гъбки,
четири момчета ...

лидка

Poetry

1.1K 1 9

- Страх... и още нещо - 🇧🇬

"Заключен е духът, заключени са сетивата.
Заключен е умът, заключена е душата.
Заключен е човекът, притиснат до стената.
Някога той взе връх, спирайки всяка мисъл, всяка мечта.
Накара я да забрави за всичко - да се откаже дори от речта. ...

ElinorV

Poetry » Author's song

692 1

Нямам вече ръце за прегръдка 🇧🇬

Да очаквам бе мисия моя,
твоята - да се будиш царица.
Обичта ми разрина пороят,
активиран с коварна главица.
Отстоявах със зъби и нокти ...

svetlitschka

Poetry

696 4 8

Ще бъда жив 🇧🇬

Не ще изтлеят есенните шуми,
не ще угасне лъча, на моята дъга
щом бродя по-съдбовните бордюри,
в търсене на свещенна доброта.
Не ще угасне споменът в забрава, ...

Марколей

Poetry

881 5

Не щеш, не щеш! И права ти пъртина! 🇧🇬

По мене не 'оди юнако млад,
не дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.
Сред село на хорото пръв левент, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

548 4 9

*** 🇧🇬

Алфа, Омега, Делта, Гама
тест трябва да си правя.
Плюнка плюя сутрин във фунийка
пункция в носът правим в дружинка.
Със зелен сертификат ни задължават ...

ditadita

Poetry » Other

827 3 31

Несподелена 🇧🇬

Тази любов, дето кара да бушуват бури в съзнанията ни,
която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.
Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?
Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.
Тази, която търсим във всек ...

TeodoraAndreev

Poetry » Love

1.1K 1

Възраст 🇧🇬

От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години ...

Лютиче

Poetry

509 1 1

Без теб 🇧🇬

Виждам аз в съня си
теб, жена красива,
не мога аз да понеса
тая съдба лоша, крива -
все от мен да си далече, ...

hcs

Poetry » Love

711 1

Ще 🇧🇬

След дълго време, когато
от мен ще бъдеш далеч,
на някое наше място познато
ще чуя забравена реч.
Ще видя, че пред мене стоиш ...

ИветБоянова

Poetry » Love

836 4 2

Гласовете на нощта 🇧🇬

Посреща рицарят нощта
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори. ...

agferdousi65

Poetry » Odes and poems, Other

1.9K 7 19

Не се моля 🇧🇬

Да се моля ми е неприсъща сила,
простота намирам, като двете ръце се съберат,
греховете ми намирам горе по баира,
към тях се спирам и тихичко продирам.
Всяко време идва и отива си в покой, ...

АнаМ.

Poetry » Odes and poems, Other

974 14

По задушница 🇧🇬

Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори ...

gali

Poetry

614 1

Изпод дълбокото 🇧🇬

Не винаги се питам имам ли куража
да стигна там, до дъното на бездните,
и ако стигна как ли ще разкажа
дали на дъното в дълбокото съм влезнал,
защото примката на всичко неизвестно ...

perfectstranger

Poetry » Other

932 7 8

Просто някаква сряда 🇧🇬

Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...

ninasar

Poetry » Love

666 5 16

Брой до пет! 🇧🇬

Вчера ме попита кака:
„Пръстите ти на ръката
колко общо са, кажи!
Можеш ли ги преброи?“
В пети клас е, а не знае? ...

ДаниелаВиткова

Poetry » For children

1.1K 4

Топъл спомен за една приказна планета 🇧🇬

Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата. ...

thedac

Poetry

510

Poetry by contemporary authors

Неканена 🇧🇬

Една мисъл 🇧🇬

*** 🇧🇬

Тати си тръгна 🇧🇬

Фея 🇧🇬

Под твоите рани 🇧🇬

Еrreur masculine 🇧🇬

Онази жена 🇧🇬

Съгряват 🇧🇬

С малки крачки 🇧🇬

Не е 🇧🇬

Влак 🇧🇬

Но вън е вече ден 🇧🇬

Неканен гост 🇧🇬

Детайлите са в дребните неща 🇧🇬

Целувка от луната 🇧🇬

Самота ли е 🇧🇬

Пътешественик 🇧🇬

Отсрочка 🇧🇬

Колизии 🇧🇬

Брезова надежда 🇧🇬

Истинска 🇧🇬

Лъч от юлска корона 🇧🇬

1, 2, 3, 4, 5 🇧🇬

- Страх... и още нещо - 🇧🇬

Нямам вече ръце за прегръдка 🇧🇬

Ще бъда жив 🇧🇬

Не щеш, не щеш! И права ти пъртина! 🇧🇬

*** 🇧🇬

Несподелена 🇧🇬

Възраст 🇧🇬

Без теб 🇧🇬

Ще 🇧🇬

Гласовете на нощта 🇧🇬

Не се моля 🇧🇬

По задушница 🇧🇬

Изпод дълбокото 🇧🇬

Просто някаква сряда 🇧🇬

Брой до пет! 🇧🇬

Топъл спомен за една приказна планета 🇧🇬

Queue