Народът – уморен, сърдит, измъчен
с измами хранят го и с много глад
бездарни политици и се пъчат,
че пътя славен ще му изковат.
По славен път е с Кирил и Методий, ...
Къде ли спят звездите...
И сбъдват ли се някога мечтите?
Дали човек решава си съдбата
И искоренява ли се някога лъжата.
Въпроси задавани от теб самия ...
Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...
ПО СПРЕЛИТЕ СТРЕЛКИ НА ЦИФЕРБЛАТА
А времето си има недостатък –
че не тече в обратната посока,
и хубавите мигове са кратки –
почти като дъгата светлоока. ...
Пак се залутах. От къде да започна?
Неочаквано всичко се промени.
Сега съм друга. Събудих се боса.
Ходех на пръсти по свойте мечти.
Знам, домогвах се пак до съня ти. ...
Улавям се, че крадешком те гледам.
Така си по-красива от богиня.
Велик е този миг, защото е последен
и с него връщам те в Едемската градина.
Какво ни липсва, за да сме щастливи...? ...
Почервеня от гняв Зеленски,
че Путин не развява бял байрак.
Опита да изглежда джентълменски,
но шантав беше целият бардак.
Америка подкрепя, но със думи. ...
На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,
прокъсани патъци, избелели ...
Зимното утро в мъглата наднича;
бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.
Вдишвам от въздуха с пълни дробове. ...
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
Запомни
Запомни - не е слабост да обичаш жена.
Да желаеш любов, да се чувстваш потребен,
да ти бъде утеха, да ти бъде мечта,
да желаеш да даваш, да ти бъде една. ...
Какво ли още крием в себе си?
И от нас какво е скрито.
Шум от закъсняло ято лебеди,
стъкълце, от морската вода отмито.
Тупкащи сърца на ж.п. прелеза. ...
Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни – ...
По крехкото зелено на тревите
е легнал май и приказки сънува.
След дълга зима, разпродала дните,
едно небе във синьо колко струва?
Разлистено дръвче - само вселена, ...
За кой ли път избра ги за залог
на щастието чуждо, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите – с години изболяни.
Реши да ги убиеш... за урок ...
В очите ти заплувайки... съм в транс...
Море са те на любовта, безбрежно.
Откривам аз дълбинният романс
на чувствата заливащи ме нежно.
Море са те на любовта, безбрежно - ...
Лъчите пишат топъл слънчев стих.
Небето жадно чака всяка буква.
Чета го в изгрева – щастлив и тих.
Усещам как отвътре се разпуква,
разцъфва, грейва, капе светлина. ...
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар – ...
Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени ...
Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,
които не мога да променя, не мога да поправя
Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне ...