Липите са отдавна прецъфтели.
И призраци е веселата глъч.
Единствено напомня за неделите
ваканцията като слънчев лъч.
Училищният двор красиво глъхне ...
Отново дойдох си на Черно море,
дори и войната не щя да ме спре,
мнозина отказа от мини страхът.
Традиции спазвам и тръгвам на път.
Поемам по "Хемус" с два сака багаж, ...
Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...
Ще те чакам на пресечката до нас.
Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.
Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.
Просто с мене тази вечер остани!
Дори и да го криеш знам, че го желаеш. ...
ДЕВЕТА СЦЕНА ( Пред замъка на злата магьосница )
МАГьОСНИЦАТА: ( Гушкайки се с принца на една беседка )
О, Лейзи Принс... целуваш с плам!
Отдаваш страст една до грам!
ПРИНЦЪТ: ...
Остави истината да излезе наяве,
да бъде по-скоро постижима,
да бъде Монблан в пощенска кутия
и тънък звук от песен неизпята,
да бъде най-любим ден от годината, ...
И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...
В Промяната, настъпиха промени.
И Кирчо вече не е премиер.
Подхлъзнаха го родните хиени,
начело с учиндолския авер.
И усмивката се дръпна от лицето ...
На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...
Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари, ...
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
Светът умира... Тъжно е, нали.
Частица малка съм, която я боли.
Загледан в пясъка са хиляди съдби.
Зрънца от горди, непристъпни планини.
Раздухва вятърът в пустинята мечти. ...
(На Иван Чернев)
Понеже сме възраст най-смъртна, понеже
съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,
ще катапултирам в стихотворение
и дано смъртта там не ме забележи. ...
Ламбада си танцуваме на плажа.
Във вихъра на танца сме понесени.
Бъркам стъпките, какво да кажа –
от музиката, явно, сме отнесени.
Страстта кипи във нас, а не вълните ...
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...
Попаднах в плен на илюзия една,
че с теб ще сбъдна своя фантазия поредна.
И така се озовах в създаден от себе си капан
от бодливи тръни изтъкан.
Търсих те под камък и дърво, копнеех да полетим заедно. ...
Виж слънцето домата да погалва
Пчела помита нощта от портала
Луната кротко сънува под воала
От Светлината на деня побеляла
Кому е нужно подобно огледало ...
Не всеки има бащинска закрила,
нито пък любовта, тъй мила.
Някои мечтаят, ходят и се шляят,
и с аромата на неизживяно детство ухаят.
Е, аз не съм от тях. ...