Трепериш ли, животе, пред присъдата,
заспиваш ли със кости все подгизнали?
Описваш ли се често с милосърдие?
И викаш ли, а смееш ли се, скиташ ли?
Сломи ли те мълчанието просешко, ...
Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...
Днес от рано, рано заранта,
работа кипи усърдна на масата.
Охка, пъшка Миша пакости твори
с брашънце тя лакомства майстори.
Слага захар, канела и яйчице, ...
Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...
Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...
Нямаше значение, колко дълго не се бяха виждали...
Щом погледите им се засякоха...
Душите се познаха...
Сърцата затуптяха...
И очите... заблестяха! ...
СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...
Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...
Длъжник си ми. Длъжник си ми, Животе!
Все ми вземаш и лукаво ме крадеш.
Обра ме до кости, та даже отгоре.
Колко ти струва да ме продадеш?
Имаш ли скътано, някъде там, ...
Пропастта между нас непроницаема е вече,
пропадам все по-надълбоко и надълбоко...
Няма смисъл - изгуби се, един от друг вече сме далече...
и дистанцията между нас започна да се усеща жестоко.
Чак когато се откъснах осъзнах -- ...
Не мисля за утре – заспивам на твойте гърди
и тайно си плача от щастие – не знаеш, нали?
Когато си с мен съм красива и топла жена,
когато те няма съм залез и кротка тъга...
Не мисля за утре, защото обичам сега ...
Дъждовно настроение ме чака
и капките танцуват по перваза,
смехът дъждовен носи се сред мрака
и няколко надежди ми показа.
Вали предесенно, вали и топли, ...
Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...
(За съжаление, нещата с редакцията се объркаха и не успях да ги поправя. Не ми харесва как е подредено, но това е скапаното положение..... Иначе очевидно това стихотворение е поредното представяне на ментални проблеми чрез метафори. Този път чрез ентомологията...)
Случва ми се, заболи ме от тежка дума,
стискам силно устни, мълча притомена.
Иде ми с нещо лютичко и аз да отвърна,
но знам, ще пропадна в бездна бездънна.
По пътечка към сърцето на друг поемам, ...
Всъщност зная защо съм роден
и светът е към мен безразличен,
в колесницата лунният ден
не показа за мен артистичност,
аз го търсих през девет земи, ...
Ей, събуди се! Аз съм животът ти!
Какво правиш със мен?
Не спи! Хайде ставай - идиот!
Аз си отвивам със всеки твой ден!!!
Стани! Направи си кафето! ...