Погледна ме тя в един изоставен миг,
Отвъд моето сърце и днешний ден не бе вик!
О, Луна , загатнала в алюзия последни песни,
На раздяла безмълвни думи честни!
О, Луна, ...
Ще се блъскаме и отдалечаваме.
Ще се събираме и ще се делим.
Ще се женим и развеждаме.
И май за жалост любовта ни не ще победи.
Ние сме просто твърде различни. ...
Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...
Съзирам те на онзи бряг – скалистия,
вълните дето в пяна се разбиват,
където вятър с нрава – напористия,
безжалостно сред мислите пробива.
Поглеждам пак, мираж не си ли – питам се, ...
"Е, крайно време е, брат, - ми Времето казва -
въпросът ти вече не е риторичен:
дали с целия себе си да се покажеш,
или поне - в улика за автентичност".
Простодушно и прямо - мъжка почерпка - ...
Ще те погледна и ще те отмина,
в очите ми сълзица от сърна,
ще блесне с тежко чувство на вина.
И ще размие не една година,
бохемски щедро ти ги подарих, ...
Иглата на Заразата
изражда бъдещия мутационен тийм -
послушковците на "проказата",
козируващи безропотно пред новия диктаторски режим.
Здраве - отчита се като порок ...
Отново някой ден кажи " Здравей! " .
Зарадвай изненадващо душата.
Мъглата на забравата разсей,
сърцето да усети топлината.
Копнея все да чуя твоя глас, ...
Как долетя, но се бързо стопи
бялата празнична снежност,
свежи снежинки в душата попих –
малки, невинни и нежни.
Черен асфалт, пясък, пръст и цимент ...
Щастлив съм - мога слънцето да видя,
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...
Какъв живот предлагат ни, живот на миди?!
Едни със бисерчета, други само свити във черупки
що си траят мълчаливо и ги хранят,
за тях сме просто тъпи гниди...
Народе мой, защо се оставяш на заблуда да те обричат?
Дънов, Ванга, Лулчев, "дядо" Влайчо, те са ти "светци" и на тям подобни се надяваш,
и не видиш, че към дверите адови теб те водят.
Толкова ли силно желаеш с лукавия да пируваш?
О, народе маловерни, здравото учение Христово си ти изоставил, ...
Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...
А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо, ...
Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда, ...
Моят сън е злощастен, когато
вън върлува студената зима.
Все се питам: Прекрасното лято,
с теб отново дали ще го има?
Но се сепвам в потта от съня си, ...