Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не се забравя лесно любовта,
когато е изгаряла душата...
Когато смисъл жизнен е била
и огън див бушуващ във сърцата. ...
А лятото е истинско дете -
с разрошени коси от водорасли.
В очите му синее се море
В усмивката му - слънчице израства.
Краката му - обути в топъл дъжд ...
Не живея живот на "прогледнал" слепец.
Не приемам "морала" на блудници.
Не на "чисти" сълзи от престъпен ловец.
Не очаквам "приятели" сводници.
Не изпявам куплет на безгласен певец. ...
Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита: ...
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
Денят ми очертан от дива врява
и пъстри политически осанки,
назад в сърцето някъде остава
с разцъфнали минути като гранки.
Навътре е денят и разсъблечен ...
Не, мамо, не пораснах безгрижна,
нито създадох прекрасен живот.
Гледам мечтите ми как се изнизват,
върхът е за мен непосилно висок.
Опитвам се, мамо, и някак се справям, ...
Силно вярвам - и този ден ще дойде!
Ще се смеят - аз с тях ще се смея!
Ще плачат - аз с тях ще плача!
Ще помнят - аз с тях ще помня!
Ще обичат - аз с тях ще обичам! ...
> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...
Не питай ти сега " Коя е тя? " .
Аз искам с нея да те запозная.
Почувствай цялата й красота,
от същността й блика все омая.
Аз искам с нея да те запозная, ...
В тези дни прекрасни
като трън заби се ти в сърцето ми
И направи съботите ми празни,
мислейки за делничните ни срещи пламни.
Не намирам аз сили да те забравя ...
Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.
До зрънце смаляват се всички бездомни сезони, ...
Дъхът на природата носи ми лято,
ухае на люляк и синьо небе!
В косите ми слънцето грее щастливо
и мрежи от обич за мене плете.
Зеленият цвят се превръща в усмивка, ...
Не ме боли от спомените вече,
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни ...
Наспи се тази вечер като бебе
Утре е нов ден
Но ти не го живей както до сега
Стани сутринта, усмихни се на слънчецето през прозореца, на сърдита ти комшиика от втория етаж.
Излез поеми дълбоко дъх и усети силата и спокойствието на природата ...
Въздушни милувки от пух на тополи,
слънцето пъпли по небесния друм.
Реят се птици – небесни гондоли,
бягство за кратко от градския шум.
В парка следобед придремва неделята, ...
В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите, ...