Poetry by contemporary authors
По следите на дните 🇧🇬
Щастлив е човекът, любов ако има,
излязъл на светло от тъмния замък,
искрата запалил в сърце на любима.
Кръстосвах на длъж и на шир по страната, ...
Вик във Вечността!... 🇧🇬
на С...
Искам да бъде красива,
тази Любов дето днес
медена жажда разлива ...
Чакай ме и ще се върна... 🇧🇬
Жди меня и я вернусь...
К. Симонов
на С...
Тежко ще ми бъде ...
Есен № 5 🇧🇬
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́... ...
Покой 🇧🇬
Мъгливо, тихо и спокойно.
Потапям се във вино и
във плодов аромат.
Ухае ми на грозде, ябълки и нежност, ...
Значи е възможно 🇧🇬
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...
Кошничка от репей 🇧🇬
Имам тъмни и светли периоди.
(Не обичам да бъда на тъмно).
Всяка скръб – ако можех в зародиш,
на мига и без жал ще изтръгна. ...
Обречени на Вечност 🇧🇬
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътенът.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...
Раздяла 🇧🇬
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'', ...
Единство 🇧🇬
щом някой бива унизен
и е принуден да слугува
на тъмни сили ден след ден!
А уж робията отмина, ...
Най-силното слово 🇧🇬
Най-силното слово
е краткото слово,
изпълнено
с дързост и плам, ...
Сбогуване с лятото 🇧🇬
Есента нахлува
вече и от днес –
тя ще ме вълнува
тъжно, но с финес. ...
Песен в нощта 🇧🇬
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...
Кръговрат 🇧🇬
А есента като магия, усеща се - дошла е тук!
Ще седна вечер с чаша чай, преди отново да заспя,
ще почета и тази вечер май, и бавно ще се потопя
във сънища за свежа пролет, за лято с парещи лъчи. ...
Обич без окови 🇧🇬
мигом щом откриеш ти,
наслади се на късмета
и със обич го пази.
И ако отвърне с обич, ...
Самота ли? 🇧🇬
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
Трактат за Самотата 🇧🇬
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...
Награда 🇧🇬
- Как мина в детската градина? -
питам внучката и смигам.
Тя се усмихва колебливо
и ме поглежда закачливо. ...
Гроздобер 🇧🇬
Шест чуваля сме набрали
и във вино превърнали.
То ще стане много бистро,
днес е мътно и шеристо. ...