От какво ли си направен ти човеко?
Дали от шепа пръст, злини и добрини?
Усещал ли си Божието ехо,
когато безмилостно си наранявал, ти?
Дали добри сме, или лоши, ...
Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица ...
О, как исках да бъда твоя любима..,
исках да бъда само твоя до смъртта,
сутрин да ме милваш и целуваш,
да те усещам до мене преди да заспя.
Исках те, исках за бога, ...
Не идвай. Никога повече!
Дадох ти всичко много отдавна.
Да го приемеш обаче, не можеше,
че тази смелост не на всеки се пада.
Не идвай. Завинаги далеч остани! ...
Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват ...
Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо. ...
Морското момиче
Морско момиче не гледай морето с тъга,
август отиде си и септември дойде с усмивка.
Слънцето жарко от небето не грее вече така,
лятото свърши отиде си с него и една мечта. ...
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
Стичат се горчиви сълзи от очите,
като бурна река плаче ранената душа.
От сърцето ми изчезнаха лъчите
несподелена остана желаната мечта.
Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана. ...
...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли! ...
Дължа ти шест, а давам петдесет.
Нормалното е ресто да ми върнеш.
Къде отиваш? Няма тука ред.
Клиенти с отношението пъдиш.
Четирдесет и четири са това. ...
Открадвал ли си някога усмивка?
На дете или на случаен минувач?
Или забързан по улиците бродиш…
Във времето, поредния бегач?
Стрелките на часовникът ни правят слаби! ...
Светът ще се скърши от завист и злоба,
пропи се земята с изплакана сол.
Човекът си мери успеха по джоба,
забравил, че утре отива си гол.
Кому е нужна тази сляпа суета, ...
От дълго време мисля за бюджета.
Измъчвам се със него цели дни!
Събраните от данъци каймета,
все някой трябва днес да раздели.
Аз мисля как, за всеки да намеря ...
Ещё тогда, когда у меня был кот -
Желтоглазый, бархатный ангел,
Мы смотрели с ним в одно окно
На мир по-разному одинаковый
И, щурясь навстречу теплу лучей, ...
Стресиран щраус или какаду –
до късна до́ба в мозъка кълве и дращи,
главата ми накриво се поду
и как да полетиш без сън, кажи ми, драги?!
Крила си нямам, т‘ва си е наред! ...
Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
Пуста младост! Пет грама олово
са достатъчни, щом те разлюбят.
Тръгва си без аванси отново
любовта. И отново се будиш.
Пуста зрялост! С въжето на шия, ...
Родопският Славей
Високо там в красивата Родопа планина,
писна гайда и запя красива българска жена.
Вятърът я пое песента от нейната уста,
ехото я разнесе по гори, върхове и поля. ...