На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ. ...
ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...
Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...
Над бурно море пеят птици бели,
светло сбъдване в мечтите им звъни,
всяка сутрин слънцето ги буди,
с бяла вяра в идващите дни.
Повярвали на светлото в сърцето, ...
Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени ...
Андреевден. Снегът е нацъфтял
за първи път от есента до днеска –
изящен, чист, добър, уханен, бял,
светът ни е превърнал в снежна фреска.
Върви и си ухае вътре в нас, ...
Подгонили свраката, много говорела:
"Трака -та, трака, трака - та, та...".
С всички се джънкала, карала, спорела:
"Трака - та, трака, трака - та, та...".
Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала: ...
ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
В тълпата съзрях познато лице.
Чудих се дълго чие, но изведнъж..
по устните, очите, косите познах аз момче.
Момче, което бе превърнало се в мъж. ...
Мълчи покоят сред кървавата пепел,
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...
И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.
А нощем ничком паднали как тъжно, ...
Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух, ...
Колко ли пъти край теб съм минавала,
забързана, потънала в мен!
С колко ли ключа съм те заключвала,
отказвайки да мисля за теб!
А, ти браниш стаята приказна, ...
Град на щастие изпълнен със хармония!
Град със всичката палитра с цветове!
Градът, който завинаги ще го запомня!
Изпълнил с радост моето сърце..
Със спомени в студентските години, ...
Аз се лутам из гъстата пустиня,
песъчинките дето са безкрай...
И не видях и капчица водица,
за нещастие или за радост май...
Аз се лутам из човешката пустиня, ...
През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.
Давал винаги утеха и опора бил докрай. ...
Отдавна не мечтая. Просто спрях.
И планове не правя... ни проекти.
Не ме разчувства ничий детски смях,
не се подготвям да изляза в петък.
И сякаш този свят не е за мен, ...
Хайде, кажи, ако знаеш защо ми е,
този покров от оловно небе?
Физика, химия и анатомия,
нерви оголени. Обич не бе.
Хайде, реши, ако можеш загадката, ...
Стъклото искаше да бъде огледало.
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф… ...
Не ме наричай с име, аз съм страст,
усмивката във крайчеца на устни.
А може и стихия да съм … с власт
на буря, завладяла всяка пустош.
Небето трябва три дни да вали, ...
Очаквам всеки ден с нетърпение в които ще те видя,
денят ми започна с мисълта за теб,
пиша ти тези изгарящи думи,
искам да знаеш, че когато денят ти не върви на добре,
някой мисли за теб и с няколко думи може да обърне деня ти, ...
Бетовен е достатъчно добър,
Севиля се оказа без бръснари,
а Фигаро - реди ги ден по ден -
последният затваря, както свари.
Шопен замлъкна, скри се - яко дим. ...