Тръпне тя. Гори и стене. В сърце ми.
Разгаря се и тихне. Нейде вътре пак.
И ме прегаря - до студено.
Просветвам само в този мрак.
Намеци ехидни за сребърни години. ...
Белият гълъб е символът на свобода,
на Светия дух той е олицетворение.
Лети и се рее волно в сините небеса,
свободен е полета му, едно вдъхновение.
Лети бял гълъб и среща сива бомба, ...
Светът не иска повече войни,
светът не иска вече да умират
невинните деца, мъже, жени
и от кръвта животът да блокира.
Пари и власт са боговете днес ...
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
Простете ни, деца, че не успяхме
да спасим планетата за вас,
за бъдещето планове крояхме,
но кокалите дърпахме към нас.
Сега небето е сякаш стомана ...
Каква война? Нима войните спират?
Коя война? От всичките поредни.
Невинни под краката ѝ умират.
И молим се дано да е последна.
А вяра в Бога? Кой ли я поглежда? ...
Сред тишината аз си тъгувам,
знам, че е близо краят земен,
че към вечността ще пътувам,
че всеки от нас е слаб, тленен.
И в религията аз вече се съмнявам, ...
Как е трудна такава любов, закъснялата,
пълна с много въпроси - игли,
и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,
и от много любов пак боли.
А те търсих отчаяно в делник и в сънища, ...
Страхът скова моето сърце,
душата ми трепне като перце.
Железни оси хвърчат към беззащитния народ,
молят се за своя мил живот.
Огнен гняв света залива, ...
Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...
Да няма война, да няма война!
Да се борят всички деца за Мира!
Мир да има, Мир да има за любимата родина!
Да се борят всички деца по света!
Мир да има на България, ...
Най-лошата дума на света е ВОЙНА,
ужасно нещо в живота човешки.
Излъчва страх, ужас и много тъга,
заплащат с живота си хора на другите грешки.
Войната започва навсякъде винаги от политици, ...
Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!
Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи! ...
Да вдигнем тост за свидните неща
които са житейският ни смисъл.
От раждането почва любовта
и цял живот е водещата мисъл.
Първа глътка нека мяра няма. ...
Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...
Любовта е сълза под очите на дама,
под които сияе чаровно червилото.
Любовта е творба и отворена рана.
Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.
Любовта е хлапак и приятел на слънцето. ...
Представи си нощ, но не като тази,
осквернена от измислен бог.
Не пламнала в безумни пожари,
а нежна и изпълнена с любов.
Представи си ден, но не като този, ...
Обичам аз да ходим на море,
но не за да показвам кълки голи.
Учуден си? Защо – ще разбереш,
човече ти, и без да си ме молил.
Стоях до късна доба снощи аз ...
Съпруга, майка, баба, с кариера –
ти всичко имаш. В своя път нелек
глава не си прекланяла. Респект!
Душите ни разтворили са двери,
криле за полет всяка да разпери. ...
Моля те, Господи, веднага войната спри,
ти можеш, неразумните хора вразуми.
Покажи им, че не това е пътя им на земята,
мирът е много важен за хората, не войната.
Защо бе, хора, не чувате на Бог словата, ...
По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...
Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри. С римувани слова над редове, разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния... ...