Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...
Не те измести никой от сърцето ми,
В него ти винаги гориш,
Срещаш се вечно в стиховете ми,
Душата таи надежди да се върнеш ти.
Не гледа небето никой с мене, ...
Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...
Поканих те в душата си, а ти не влезе
И мислеше, че все ще бъдеш млада.
От себе си направих къща
А сетне сам останах и седях на прага.
Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш. ...
Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...
Във твоите очи чета мечтите,
защото всичко светло си за мен,
във твоите очи се нижат дните,
на красотата аз съм в плен.
Животът ми лети и отминава, ...
Рано сутрин слънце изгрява
На двора шарена птичка припява
Утринния ветрец тихо зашумява
Красиво цвете в двора процъфтява
Вече по пладне слънцето грее силно ...
Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи, ...
Малка надежда крепи днес мужика:
Че Путин ще стъпи завинаги тук!
Как ще му пляска: “Победа” - ще вика
със вдигнат нагоре - гладен юмрук!
Отдавна си мисли, как го възпява! ...
Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
Ако очите ти бяха затвори,
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.
Дори и тялото да се бунтува, ...
Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи
Не ща да тропам вечер в керемидите ...
Душата ми, без тебе, е китара
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака, ...
Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...