Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...
Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се, ...
Да беше телефонен номер, аз
веднага бих сменил го с друг
или адрес да бе и него също
във времето зад мене бих оставил,
ала това любов- сърце е зная ...
Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...
Дори да знам, че нищо не остава.
Дори да знам, че всичко се руши.
Дори да нямам дъх за да остана.
Дори да знам, че плача без сълзи.
Дори да търся минали утехи. ...
Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...
Човекът от животното се отличава
с туй, че е същество разумно
и с туй, че достойнство притежава,
а то се придобива много трудно.
Спасение не се постига ...
Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...
През лятото, жена ми спря да готви.
Не искаше да прави капама.
Не пържеше - кюфтета със картофи.
Не пълнеше и тиквички с кайма.
Освен това престана да ме гушка. ...
Как искам да съм част от онзи свят,
в който няма бедни и богати,
табу във който са и страх, и глад
и няма недостатъчни заплати.
Онзи свят на нежната любов ...
Баща и син
Един баща отново води сина си за ръка,
вървят заедно и свойте мечти споделят.
Говорят с усмивка и няма по лицата им тъга,
заедно са и им се иска никога да не се разделят. ...
Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...
Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...
Море, ти моя не зарасла болка!...
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...
Опустяха българските къщи!
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...
Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря, ...
Несръчен художник – разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.
Зелена е тази пътека на двора, ...
И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...
Накараха ни облаците тежки
млъкнем, и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...
От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава. ...
Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...