В планинско китно село съм родена,
с пробуден дух – девойка от народа.
Простора чист, храна, вода студена,
аз черпех от красивата природа.
В училище, с желание се учех, ...
Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
В надеждата ти името ти шепна
и топъл зов отново заблестява.
Сърцето ти от любовта ми трепна
и с нежен вопъл обичта отдава.
И чувствам те със вярата потребна, ...
Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час ...
Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка, ...
Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...
«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...
Народът спеше но вече се събуди,
от дългия си сън той се пробуди.
Не трябват само думи а дела,
накрая той самият това осъзна!
Събудиха се и със знамена в ръка, ...
Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...
Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...
Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно, ...
Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...
Само Ти знаеш колко сме близо
до последния дъжд и дъгата.
Не оплаквам загуби в кризата,
дивидентите храбро пресмятам.
Да прехвърчам на глога от трънка– ...
И всеки в тежък час написан стих
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
Няма попътен вятър за човек без посока...
и платната на кораб лежат в изнемога.
Крилата пропадат във въздушната яма...
за Бог се сещаме... когато го няма!?
Той винагие в нас е, той е цяла вселена, ...