От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах, ...
В очите на Господ света аз оглеждам,
от извори чисти все пия.
Душата възкръсва над страх и надежди.
Греха побеждавам. Живея!
Където опитвах гнева си невинен, ...
Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка,
после ще оставя любовта да спи!
Докосваш ме с вятърни очи. ...
Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...
Не следвам никой. Пътят си е мой
и аз вървя спокойно и уверено.
Отсечка права след остър завой,
сякаш се надбягваме със времето.
Дълго скитах по пътища чужди ...
Седя си аз във Кремъл уморен,
новини валят от фронта нощ и ден.
Току-що разбрах, че съм изгубил моя син,
но имам в плена враг със най-високи чин.
Живея аз във строго себеотрицание, ...
В тези мънички минути от големият живот
търсим бряг, градим дома си с много обич и любов
Търсим щастие, което, да ни свърже в здрав съюз
и с мелодия в сърцето, да прескочим всеки трус.
И когато се окажем в невъзможност от страха, ...
Не искам да пускам ръката ти!
В миг забравям за всички проблеми,
щом усетя по мен топлината ѝ,
лято стопля ме в зимното време.
Не, не искам да пускам ръката ти - ...
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
Там, през май, в онази тиха пролет,
обикнахме и птиците, и дюлите,
окапали отдавна в двора.
Там, през май, в онази топла нощ
изпратихме с колет по пощата егото и скритата у всички ни човешка злост. ...
(Понеже не зная как става, моля публикуващият редактор да направи препратка към онзиденшният стих "Жената със светулки във очите")
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота. ...
Трохи от обич няма да приема,
разпилей ги, птиците храни със тях.
Не виждаш ли, стоя смирена,
ще си взема само моят смях.
Трохи от обич, те не са ми нужни, ...
Ще се..
Ще се приютя под крилото ти само за да ме нараниш след това..
Такъв си ти - болка вплетена от копнежи.
Аз съм твоята милост, която иска да те обича, без да ти обещава нищо..
Ще бърша мислено в тишината сълзите ти, ще си представям, че ми отвръщаш със същото.. ...
Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...