Poetry by contemporary authors
Оставям си човек докрай аз просто 🇧🇬
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем - ...
Слепи и кратки 🇧🇬
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
.... 🇧🇬
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...
Молитвено 🇧🇬
Тихо се сипе съдбата
Вече забравихме лятото
Падна и първия сняг
Има я ...
В очите ми расте елха 🇧🇬
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...
Послание 🇧🇬
единствено, защото съм успешен,
и всеки чул, но не разбрал,
изказа се, че бил съм смешен.
И моля ви, кажете на жената, ...
Просто, ясно и честно 🇧🇬
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
Усещане за доброта 🇧🇬
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак… ...
Художник 🇧🇬
дори и да нямам талант,
това е така интересно,
досущ като глупав курсант.
Да гледам отсреща жената, ...
Хумор и забрава 🇧🇬
обаждат се често различни болежки,
но пием и псуваме с наш'те другари
и бутаме още живота човешки!
Гледаш го: побелял, но седнал в бара! ...
Гния 🇧🇬
ние живеем сами,
ние умираме сами...
Орсън Уелс
За пореден ден седя, ...
Ще дойда тихо 🇧🇬
Може би аз тази вечер
ще дойда тихо в твоя сън.
С плахи стъпки отдалече
макар че тъмно е навън. ...
Ден n-ти 🇧🇬
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...
Слънцето диня е жълточервена 🇧🇬
мирис разнася навред,
плува сърцето сред морска вселена,
чувството пие шербет.
Синьо жребче е небето и тича, ...
Убеденост... 🇧🇬
Не искам да скърбя
по минали неща.
Не бих се затъжил
по болка от любов. ...
Огън в океана 🇧🇬
мен прегръщай,
мен наричай своя ден.
Мен обичай,
мен прегръщай, ...
Мракът изгрява от изток 🇧🇬
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
Няма да те дам 🇧🇬
в който ръцете ни се докоснаха.
Усещам твоята безрезервна любов
и страстта, която ни изпълва.
На друга не искам да бъдеш ...
Пости 🇧🇬
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
Иконата 🇧🇬
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар... ...
Поглед, в който потъваш докрай 🇧🇬
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
Паролата бе "Лунна светлина" 🇧🇬
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...