Poetry by contemporary authors
Късната есен 🇧🇬
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан безцветен килим
и в очакване снежните преспи да скрият видът, ...
Ревност 🇧🇬
Досущ като сериен убиец.
Направо ураган!
Когато задуха силно вятърът.
Когато дъждът те завали ...
Балада на огнената целувка 🇧🇬
един към друг политаме... Стрелите
е време да са златни, да са дар
необяснимо щедър за душите.
И ето - срещат се в нощта очите ...
Псалм за оцеляващи 🇧🇬
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...
Благодаря 🇧🇬
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица. ...
Мълвата 🇧🇬
мълвата е без думи
да паднеш във реката
подсечен от куршуми.
Мълвата е всевиша, ...
Есен, време за размисъл... 🇧🇬
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...
На късмета не станах съпруга 🇧🇬
Беше време, когато болеше.
Не петаче, в юмручето стисках
своя смях, който звънко летеше,
щом го пуснех на воля... Но днеска ...
Монологът на едно сърце 🇧🇬
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад ...
Човек 🇧🇬
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам... ...
Тържествено за Есента... .. 🇧🇬
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...
Предначертан отскок 🇧🇬
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...
Зимен оброк 🇧🇬
Повлече вятърът листа заспали,
затули ги в дланта си и запали
огнивото от кремък на комина,
обви се в облак димен – и замина. ...
Хризантеми 🇧🇬
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...
Една година отлетя 🇧🇬
като изплашен гълъб,
през пламналия обръч
на манежа в цирка.
А белите опърлени пера ...
Птиците на спрялото ни бъдеще 🇧🇬
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...
Есенни листа 🇧🇬
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове ...
В нощта 🇧🇬
към нова мечта.
Тръпка след тръпка,
искрее гръдта.
Свише загадка ...
Kогато приласкае ни земята 🇧🇬
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...