Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Семеен бизнес 🇧🇬

Всичко започна от студентските общежития. Тъкмо се бяхме оженили с Надето и обитавахме една от семейните стаи в студентски град. Една нощ се събуждам от пронизителен писък:
- Иииииииииии!
Надето седнала в кревата, запушила ушите си с ръце, на лицето и изписан невъобразим ужас.
- Какво има бе, муци?, ...

Lunatic

Prose

1.9K 2

Ангели на мрака 🇧🇬

Сълза
Една сълза, блещукащо бисерче се спусна по стръмния склон, който бе лицето на Златомир. Не! Не беше сълза от радост! Тази сълза бе пролята в името на тъгата, сръбта, болката, страха, омразата и най-вече любовта. Тя бе една мечта извън обсег, един съсипан живот. Някои хора биват игнорирани от о ...

ForsakenSoul

Prose

2.1K 4

Левски-част от роман 🇧🇬

Отивах да си купя вестник от будката на ъгъла,когато една кола с черни затъмнени стъкла спря безшумно до мен и прозорецът и бавно се спусна надолу. Погледнах бегло в тъмното пространство на купето,но не забелязах нищо.Само усетих нечие силно присъствие.Там,в тъмното пространство на купето,имаше нещо ...

levski66

Prose

1.6K 1

Живот 🇧🇬

Животът е страдание безспирно, Животът е ... живот ..!
не бива да обичаш толкоз силно ,
че чак да те боли от таз любов!
Обичат ли те , приемай тези думи , оставяй ги на тъмното сами. Те , недоказани , са като нежни струни – Докоснеш ли ги ще ги скъсъш ти . Слова са толкова дълбоки , Оставащи в твоет ...

Nimfata

Prose

1.5K

Ляльо 🇧🇬

dara33

Prose

2.4K 14

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Той вървеше по пътеката и гледаше само напред. Вече не помнеше какво е оставил зад себе си. Пред очите му минаваха картини, сякаш нарисувани от известни художници, но той не им обръщаше внимание. Вървеше напред, бързайки към Върха. Вече почти беше забравил защо... но продължаваше. Краката му като че ...

Keri

Prose

2K 2

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Лабиринт – едно сложна и много трудно разбирана дума! Какво ли значи тя? Кой ли е изходът от нея? Отговора е един – излезеш ли, ти си щастлив. Вътре ли си – ти се луташ и се чудиш на къде да поемеш, страдаш от липсата на прав път.

dani_st

Prose

2.6K

Лабиринтът 🇧🇬

Джеймс за пръв път през живота си стъпваше в лабиринт. По гърба му пробяга някаква странна, смесена тръпка от ужас и удоволствие. Безброй пъти бе решавал страховитите загадки на ужасни въображаеми плетеници, вдъхновени от книгите, които четеше непрестанно. Решаваше ги през обедната пауза, по време
н ...

Raistlin

Prose

1.3K

Лабиринт към щастието 🇧🇬

Имало едно време едно далечно царство-государство, в което властвала Оранжевата гвардия. Като всяка оранжева гвардия и тази си имала своите специфични задачи – на този да счупи главата, на онзи да палне къщата, на трети да секвестира житцето. Но в тази гвардия не членували земеделци, нито дори прост ...

marky

Prose

2.2K 1

Тя 🇧🇬

Тя
Намирах се на непознато място.Бях далеч от всичко свое, далеч от всичко, което всички ние наричаме свое.Но
не всичко е наше в света, който имаме честта да населяваме.Притежаваме предмети.Притежаваме спомени и желания.Нищо друго не притежаваме. Нищо друго нямаме. И това е прекрасно. Така нещата ст ...

henryoliver

Prose

1.5K 2

Моят град до реката 🇧🇬

Моят град до реката
Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е ...

henryoliver

Prose

1.9K 1 1

Кони 🇧🇬

Кони
Кони беше младо и красиво момиче,твърде доверчиво за да изкара повече от три месеца на една служба. Твърде наивно за същото, твърдо вярваща, че доброто е заложено в хората. Работеше като сервитьорка в квартална, софийска кръчма, нямаше приятели и приятелки, живееше сама, плачеше сама и се радва ...

henryoliver

Prose

1.5K 2

Сърце 🇧🇬

Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвеща ...

Ендериал

Prose

1.7K

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Всичко започна когато бях малко момиче - с дълга коса до кръста и сини като езеро очи. Всяка вечер моята майка ми разказваше приказки, и всяка вечер те свършваха по един и същ начин - "живели дълго и щастливо".
Затова една вечер я попитах:
-Мамо, а какво е щастието?Какво е да си щастлив?
-Но моето м ...

ина

Prose

1.7K

АРХЕОЛОГИЯ НА ЩАСТИЕТО 🇧🇬

АРХЕОЛОГИЯ НА ЩАСТИЕТО
“Желая ви само щастие. Но все пак ще има много тъмнина и, което е по-лошо, много отегчителни часове, породени както от света извън вас, така и от собствените ви умове...”
Йосиф Бродски
(из слово, произ ...

DrPretorius

Prose

2.1K

Лабиринт към щастието 🇧🇬

"Лабиринт към щастието"
Някой някога ми беше казал, че свободата е тази, която поддържа щастието у хората, дава им сили да се борят с болките в живота.А, ако тя липсва все едно човек не е жив , не мисли, не чувства и дните му минават безсмислено, не намира удовлетворение в живота си.Всички се стреми ...

ani4_2005

Prose

1.7K

ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ 🇧🇬

ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
……Първите капки пролетен дъжд забарабаниха по стъклото..... Времето отново се бе начумерило, сивите облаци напомниха за трудно отиващата си зима, въпреки че никой вече не хранеше илюзии за завръщане к ...

omm

Prose

1.7K 1

МОРЕТО И СКАЛАТА 🇧🇬

МОРЕТО И СКАЛАТА
Морето синьо се разби
във своя устрем към скалата,
когато с думите си тя
отне от него топлината. ...

tuik

Prose

1.9K

Да имаш самолет 🇧🇬

Дадох тази тема на моя тийнейджър на шега, да видим каква фантасмагория ще измисли. Трябваше му обаче начален тласък – няколко загатнати идеи, които той да доразвие. Захванах се да ги напиша, но отруденият ми мозък почти нищо не ражда…да видим все пак.
И така, какво би станало, ако някой обикновен ч ...

Lunatic

Prose

2.4K 4

Курск 🇧🇬

КУРСК Гибелта та една от най-модерните руски атомни подводници-Курск дотолкова
ме бе развълнувала,че бях решил да установя"връзка"с отвъдното и да попитам
загиналия и командир за причините за трагедията ... Но колкото и пъти да се
канех,все не се решавах...Може би от уважение към загиналия екипаж на ...

levski66

Prose

1.6K

Хвърчилото 🇧🇬

zara

Prose

1.4K 2

ЩАСТИЕ 🇧🇬

Voland

Prose

1.6K 2

Чистача 🇧🇬

Светлината се процеждаше през мръсните стъкла на уличните лампи. Жълтите й проблясъци осветяваха осовата линия на сивия асфалт. Беше студено. Той понакуцвайки продължи към автобусната спирка. Якето беше тънко. Потрепери в него. После раздвижи пръстите на премръзналите си крака. Колената го боляха. С ...

Paste

Prose

2.4K 1

Дамсария - Началото 🇧🇬

Ерик беше едва на двадесет и три, но вече беше главнокомандващ на група от тридесет човека от елитната гвардия на кралство Дамсария. Докато се домъкне до тозипост тои вече беше видял как всички негови приятели се избиват един по един само за да вземат този пост. Единствената причина за това беше, че ...

Graveyard

Prose

1.6K 1

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Това е моето произведение, което бе от участващите в конкурса,надявам се да ви хареса =)
Лабиринтът към щастието
И тази вечер, като всяка друга, Джейн се прибра в своя празен и мрачен апартамент. След дългия работен ден, прекаран в пощата, тя се отпусна на дивана в хола и се загледа в тъмното. За ка ...

Little`Writer

Prose

1.8K

Жена 🇧🇬

Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена ве ...

zara

Prose

1.5K

Разходка в гробището 🇧🇬

Разходка в гробището
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо и ...

ХЕРОН

Prose

2.6K 13

school=cool 🇧🇬

Честито! Чувствайте се щастливи и доволни! Най-накрая, след отвратителни, направо ужасни, два месеца чакане, най-хубавото нещо на света се завърна при нас. И то за цели девет прекрасни месеца. Изпълнени с неспирна радост и сладка утопия, това отвратително кратко(само девет месеца) забавление така ще ...

Zimed

Prose

2K 2

[2] Моята история 🇧🇬

Част II
Ха! Оказа се, че определено имаше какво да се научи за Асасендур...
Първо името идвало от assassins (убийци) и An Endur (име на древен бог, покровител на странните създания в галактиката). Ан Ендур самият, бил много страннен субект - произлизал от древната раса на Дангриниите (високи и много ...

Assasiyah

Prose

1.8K

[1] Моята история 🇧🇬

Част I
Това пътуване определено носеше много надежди, отговорности и несъмнено промени. Онзи безгрижен и леко закачлив тон, с който говореше, определено беше неуместен и не можех да си го позволя. Ако знаех какви неща ще се случат и какво ме чака в този нов дом, най-вероятно нямаше да предприема тов ...

Assasiyah

Prose

2K

Сътворението на Света - една съвременна утопия 🇧🇬

Ева живееше в далечния 23-ти век и още не бе срещнала своя Адам. А и не бе необходимо. Тя беше млада, преуспяла жена, и си бе спечелила име на един от най-добрите журналисти. Живееше умерено, хранеше се здравословно, разделяше боклука си и спазваше ограниченята за скорост по пътищата. Живееше според ...

Greenish

Prose

3.9K 5

За любовта и още нещо 🇧🇬

Вече от доста време живея с една любов и за една любов. Той е най-нежният и грижовен човек, който някога съм срещала. Дните ми с него минават много бързо, времето лети. Когато сме разделени ми праща мили СМС-и, обажда ми се, след това ме посреща на автогарата с цветя и горещи прегръдки и целувки. Пр ...

Sussy

Prose

1.8K 1

Двуизмерните 🇧🇬

Нямах си работа, затуй ги създадох. Бяха двуизмерни и живееха в една
тава. Сложих им една пирамида от стъкло-просто за да видя дали някога ще
намерят начин да стигнат на върха. Заложих им стремеж да го търсят.
Раздразниха ме, когато тръгнаха от четирите страни на пирамидата, но тъй
като бяха двуизме ...

cefules

Prose

1.3K

Бал 🇧🇬

-Ще те облека в гора!-рече ми вдъхновено. Тънките му
мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и
съзнание, сякаш не бяха части от самия него. Кръглите му
очилца всеки момент щяха да паднат от носа му, а очите му
не гледаха в мен, а някъде през мен, в отвъдното. Беше ...

cefules

Prose

1.6K 2

Белите перденца 🇧🇬

Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...

zara

Prose

1.6K 7

Телефон на доверието 🇧🇬

ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...

Svetozar

Prose

1.5K 7

За мравките и хората 🇧🇬

Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...

zingy

Prose

2.5K 2

Последен сън 🇧🇬

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

Nerthus

Prose

2K 1

Последен сън 🇧🇬

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

Nerthus

Prose

1.9K

Тя е за другите... 🇧🇬

Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с
настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга
кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими
създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...

sinner

Prose

1.8K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Семеен бизнес 🇧🇬

Ангели на мрака 🇧🇬

Левски-част от роман 🇧🇬

Живот 🇧🇬

Ляльо 🇧🇬

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Лабиринтът 🇧🇬

Лабиринт към щастието 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Моят град до реката 🇧🇬

Кони 🇧🇬

Сърце 🇧🇬

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

АРХЕОЛОГИЯ НА ЩАСТИЕТО 🇧🇬

Лабиринт към щастието 🇧🇬

ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ 🇧🇬

МОРЕТО И СКАЛАТА 🇧🇬

Да имаш самолет 🇧🇬

Курск 🇧🇬

Хвърчилото 🇧🇬

ЩАСТИЕ 🇧🇬

Чистача 🇧🇬

Дамсария - Началото 🇧🇬

Лабиринтът към щастието 🇧🇬

Жена 🇧🇬

Разходка в гробището 🇧🇬

school=cool 🇧🇬

[2] Моята история 🇧🇬

[1] Моята история 🇧🇬

Сътворението на Света - една съвременна утопия 🇧🇬

За любовта и още нещо 🇧🇬

Двуизмерните 🇧🇬

Бал 🇧🇬

Белите перденца 🇧🇬

Телефон на доверието 🇧🇬

За мравките и хората 🇧🇬

Последен сън 🇧🇬

Последен сън 🇧🇬

Тя е за другите... 🇧🇬

Queue