Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Ден за размисъл 🇧🇬

Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...

генек

Prose » Humorous

619 2 10

Ден за размисъл - 2. 🇧🇬

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...

генек

Prose » Humorous

521 2 2

Политическият метеоризъм 🇧🇬

Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

756

Как влязох в „Революция Z“ 🇧🇬

Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...

Bistra_Stoimenova

Prose » Short stories, Humorous

1.4K 7

Грамота за участие 🇧🇬

Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в из ...

latinka

Prose » Humorous

2.1K 1 2

Достойнство в нужда 🇧🇬

Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...

exuded

Prose » Short stories

1.1K 2 15

Стихозавър 🇧🇬

Поетът е особен вид птица, с чупливи криле и ранима душа. Понякога се издига до Седмото небе, друг път пропада до Седмият кръг на Ада. Понякога лети нависоко, друг път пристъпва в блатото, но винаги е готова да зарови клюн в мастилото и да зарее мисли в облаците.

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

649 1

1 ноември 🇧🇬

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...

генек

Prose » Others

719 3 11

Защо ни е 1 ноември? 🇧🇬

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...

генек

Prose » Others

1.8K 5 11

Какъвто ме правиш ти 🇧🇬

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...

Stormrage

Prose » Short stories, Erotic

1.4K 1 7

Обир на заем 🇧🇬

Джош не обичаше да работи. Сам по себе си този факт щеше да остане незабелязан от историята, ако не беше срещнал Саймън. Двамата бяха израснали на „Роутланд авеню“ в квартал „Алертън“ в Ливърпул, в който все още витаеше духът на Джон Ленън, който също като тях беше роден тук. Колкото и странно да зв ...

Greg

Prose

2.4K 3 14

Черните наметала на Нощта 🇧🇬

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...

kleopatrasv

Prose » Novellas and novels

1.2K 1 2

На Коледа 🇧🇬

За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...

pavli

Prose » Short stories

1.4K 1

Изборът на традициите 🇧🇬

„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...

LiaNik

Prose » Short stories

1.3K 7 18

Дали искаме? 🇧🇬

За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - ...

генек

Prose » Others

674 5 14

Предпразнична горчилка 🇧🇬

Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили).
Но да се замислим над миналото, да пренесем опита в настоящето, просто да с ...

генек

Prose » Others

719 3 7

На Коледа стават чудеса 🇧🇬

Скъпи мои читатели, ще Ви разкажа една история случила се в навечерието на Коледа…
Стефан беше момче на десет години. Учеше в спортното училище на град Пловдив. Ставаше всяка сутрин в 6 часа сутринта, за да може да използва градския транспорт. Той сменяше два автобуса, за да стигне до училището, защ ...

Eipril

Prose

1.4K 7

Който не владее духът си 🇧🇬

„Който не владее духа си е като съборен град без стени.“ Притчи 25:28
Ще разгледаме кратко тема, важна за всеки християнин.
За съществуването на „дух“ разбираме още от първите думи в Библията: “А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ Бит.1:2 ...

Stasi.1

Prose » Others

1.3K

Меандърът на Арда - част втора 🇧🇬

Писмото приключваше тук и Григор не можеше да издържи повече от седем секунди преди да извади плик номер три и да зачете последната част от историята. Все пак прибра внимателно второто писмо в същия вътрешен джоб на якето, но нямаше време да го пъхне обратно в плика:
Баба Лили гледаше с недоумение.
...

Stormrage

Prose » Short stories

991 1 3

Маестрото 🇧🇬

Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свя ...

kleopatrasv

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

От деня - 40. 🇧🇬

Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа. ...

генек

Prose » Others

821 1 8

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.1 🇧🇬

- Това ли е адресът? – попитах Глухарьов, когато той зави по някаква нашарена с дупки (или по-скоро кратери) задна уличка между блоковете.
Гадни блокове, не много високи, по около седем-осем етажа, но гадни. Типичния соц кошмар – мръсносив бетон, изпъстрен с петна от ръжда и курешки по горните етажи ...

Bistra_Stoimenova

Prose

1.2K 1

Зазоряване 🇧🇬

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.4K 1 3

Детелина 🇧🇬

Снощи Детелина беше в много лошо настроение. Днес се събуди усмихната. Беше
усмихната, защото планираше нещо. Има някакъв план. Такава е и затова я приемат
добре. Тя е момиче, което умее да планира. Изпълнява плановете си и не се отказва
дори, когато срещне големи пречки. Пречките я притесняват, но ...

ger52alt80

Prose » Short stories

1.3K 1 2

В сетния ѝ миг 🇧🇬

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...

katenstain

Prose » Short stories, Novellas and novels, Letters, Others

1.5K 2 4

Новина 🇧🇬

Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...

exuded

Prose » Short stories

1.9K 5 9

Брачен консултант 🇧🇬

Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...

troia

Prose » Short stories, Humorous

2.1K 2 10

Неочакван завой 12част 🇧🇬

Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...

di_t

Prose » Short stories

949 3

Твърде кратък разказ за отмъщението 🇧🇬

Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел. Дали не дадох много газ, помисли си Нуристани, докато очите му си проправят взор през напечения пустинен въздух над провинция Кундуз в северен Афганистан. Ст ...

йеромонах

Prose » Short stories

957 1

Глад 🇧🇬

Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.
Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не ...

Kors

Prose » Short stories

896 1 1

33- Глава XXVIII 🇧🇬

Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.5K 4 3

Днес 🇧🇬

Избори. Надеждата хвърли поглед през рамо към сияещия град на великите обещания, в който хората бяха престанали да се надяват, и продължи да върви към ръба на скалата. Защо да не го направи? Нима е нужна някому?

thedac

Prose » Others

894

Завръщането на злите древни 2 🇧🇬

Когато те се събудиха 2
1
- Усетиха го - чу се глас - тук е някъде демона. Пуснете псетата!
Сюрията, подобно на вълча глутница, се устреми към една обща цел, но щом я доближиха те изведнъж подвиха опашки и започнаха страхливо да вият. Но на мъжете повече не им трябваха. Останалото бе тяхно задължени ...

mislitel

Prose

847 3 10

Музикалната лисица 🇧🇬

Музикалната лисица
Симо Трапера и Тончо Бренекето седяха около една маса в ЖП кафенето и си разправяха разни ловджийски истории. Питиетата искряха в чашите им, цигарите в устите им димяха като заводски комини, а ръцете им сегиз-тогиз се протягаха към мезетата пред тях. Навън от време на време изтроп ...

parvanski

Prose » Short stories

1.1K 2

Пешо избира 🇧🇬

То така се казва. Щото било демокрация. Преди не беше така. Преди имаше цяла народна демокрация. И от време на време родителите на Пешо, а накрая и сам той, излизаха една неделя из на сред село, както викат у нашенско. На площадчето между местната забележителност – партизанския паметник с полуразлич ...

генек

Prose » Humorous

953 3 7

От деня - 39. 🇧🇬

Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужн ...

генек

Prose » Others

841 2 5

Насън юнак, наяве слабак: девети ден, а не нощ 🇧🇬

Милян все още се чудеше как така ще застане пред толкова много хора и ще им каже истината. Изобщо не се надяваше да му повярват, нали нямаше никакви свидетели на добрите му дела. Змеят Сабин ли щеше да дойде или принцесата, която събуди? Кой ли щеше да каже : “Да, вярно казва!“ - гълъбът или орлицат ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

829

Двете улични лампи 🇧🇬

Баба Мария живееше на главната улица,точно до селската централна спирка на автобуса за големия град. Целият ѝ живот премина до тази спирка или както си мислеше тя сега, на достолепната деветдесетгодишна възраст, покрай нея. В къщата до улицата тя беше дошла, като млада снаха едва седемнадесетгодишна ...

Eipril

Prose » Short stories

686 1 3

Сбогом! (Бележки за хладилника) 🇧🇬

Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...

diesto

Prose » Short stories

804 4 1

Ставам в пет 🇧🇬

Парфюмирани делници. Ставам в пет.
И поети – пчели на рояци. Пчелно млечице.
И аз искам да пиша сонет, но добре...
Толкова слънчеви знаци, а в главата ми е халва.
Ставам ли за поет, как да разбера.... ...

Kors

Prose » Others

939 3

Short stories and prose by contemporary authors

Ден за размисъл 🇧🇬

Ден за размисъл - 2. 🇧🇬

Политическият метеоризъм 🇧🇬

Как влязох в „Революция Z“ 🇧🇬

Грамота за участие 🇧🇬

Достойнство в нужда 🇧🇬

Стихозавър 🇧🇬

1 ноември 🇧🇬

Защо ни е 1 ноември? 🇧🇬

Какъвто ме правиш ти 🇧🇬

Обир на заем 🇧🇬

Черните наметала на Нощта 🇧🇬

На Коледа 🇧🇬

Изборът на традициите 🇧🇬

Дали искаме? 🇧🇬

Предпразнична горчилка 🇧🇬

На Коледа стават чудеса 🇧🇬

Който не владее духът си 🇧🇬

Меандърът на Арда - част втора 🇧🇬

Маестрото 🇧🇬

От деня - 40. 🇧🇬

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.1 🇧🇬

Зазоряване 🇧🇬

Детелина 🇧🇬

В сетния ѝ миг 🇧🇬

Новина 🇧🇬

Брачен консултант 🇧🇬

Неочакван завой 12част 🇧🇬

Твърде кратък разказ за отмъщението 🇧🇬

Глад 🇧🇬

33- Глава XXVIII 🇧🇬

Днес 🇧🇬

Завръщането на злите древни 2 🇧🇬

Музикалната лисица 🇧🇬

Пешо избира 🇧🇬

От деня - 39. 🇧🇬

Насън юнак, наяве слабак: девети ден, а не нощ 🇧🇬

Двете улични лампи 🇧🇬

Сбогом! (Бележки за хладилника) 🇧🇬

Ставам в пет 🇧🇬

Queue