Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

За свестните хора 🇧🇬

Да си добър и чувствителен човек, според моето скромно мнение, винаги е било хубаво и от полза. Хубаво, защото придава Стойност на човека и - от полза, защото не допринася Вреда на никого. Исус Христос са го разпнали именно, защото е бил добър и чувствителен човек, а не, защото е извършил престъплен ...

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.5K

Толкова някога /киноповест/-край 🇧🇬

28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...

генек

Prose » Novellas and novels

700 2 14

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 10.1 🇧🇬

На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...

Bistra_Stoimenova

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

Млекарницата 🇧🇬

Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управ ...

ВТ

Prose » Short stories

1.2K

Когато Господ го хванат дяволите... 🇧🇬

Когато Господ го хванат дяволите,
ангелите започват да танцуват с тях танго
Телефонът тихо изписуква. Съобщение от шефа: „Днес в 17:00 оперативка в офиса!!!“ С три удивителни. И защо, по дяволите, ги наричат удивителни? Удивление от заповедите на началника? Да бе! Някого подобно събиране в петък при ...

perperikon

Prose » Short stories

1.9K 6 11

Генезис - 2 🇧🇬

Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...

NorwenaAldren

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.9K 2 6

"По-добре късно, отколкото никога!" 🇧🇬

- Извинете, не видях, че все още има някой тук.
Мъжът вдигна поглед от екрана на компютъра, в който се взираше вече няколко часа и измери със студен поглед чистачката, застанала на вратата на кабинета му. Жената стискаше парцал за под и изглеждаше изключително притеснена, че е прекъснала работата му ...

play-girl

Prose » Short stories

1.5K 5

Всемир 🇧🇬

В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни. ...

katenstain

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1 6

Толкова някога /киноповест/ - 5. 🇧🇬

22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...

генек

Prose » Novellas and novels

678 1 8

*** 🇧🇬

Талантливите хора са светлина в мрака. Те привличат красиви нощни пеперуди,
но и безброй кръвосмучещи насекоми.

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

781

Хора, животни, правила и още нещо... - 2 🇧🇬

Белчо
Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и ...

Ida-L

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1 9

Среща пред езерото 🇧🇬

Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха. ...

icefire123

Prose » Short stories, Others

1.1K 1

Идеи за световен мир 🇧🇬

Моя ме заведе на футболен мач. Леле к‘во стана след мачо, мани бегай. Феновете на отбора, който падна, като се нервираха и нападнаха феновете на тея дето ги биха. Оти го отнесох и аз, като бех за първи път на мач, така и не разбрах? Още ме боли гърбо и разни други места отзад.
Викам това ми беше за ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.6K 2 10

33- Глава XXXVI 🇧🇬

Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.8K 5 4

Толкова някога /киноповест/- 4. 🇧🇬

16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...

генек

Prose » Novellas and novels

723 2 8

Да си непушач е самотно занимание 🇧🇬

1. Когато човек запали цигара – потъва в размисли, а непушачите не мислят, защото не палят.
2. Пушачът се успокоява с една цигара, а непушача няма кой да утеши.
3. Темите за разговор при непушачите са по-малко и затова често скучаят. Те не се вълнуват от новите цени на цигарите, марките и аромата им ...

troia

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.3K 6 37

Признание 🇧🇬

Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...

ЦветелинаЖулева

Prose

716 6

Генезис 🇧🇬

Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...

NorwenaAldren

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.6K 2 8

Храна за птици 7 🇧🇬

- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...

Plevel

Prose » Short stories

1K 7 17

Храна за птици 6 🇧🇬

Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...

Plevel

Prose

823 8 16

Лесно е 🇧🇬

Всичко е толкова просто,
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...

katenstain

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

848 1 4

Раздяла 🇧🇬

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...

Деянски

Prose » Letters

1.3K

Мечтите 🇧🇬

Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...

katenstain

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

783 2

А ти сърце 🇧🇬

- Къде сте тръгнали мои крака?
- Отиваме на Запад, към по - хубавото.
- Кой прегръщате, ръце мои?
- Западът! Богатият Запад!
- Къде гледате, очи мои! ...

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

776 1 3

На път към дома 🇧🇬

Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...

БИТИЮ

Prose » Short stories

1.4K 2

*** 🇧🇬

Виното се пие лесно,
но за него се пише
трудно.

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

721 1 1

Къс разказ 🇧🇬

Беше следобед на един летен ден. Въздухът миришеше приятно на прясно окосена трева. Слънцето весело надничаше между клоните на дърветата, на които бяха накацали птички и тихо чуруликаха. Дърветата бяха натежали от плод. По небето нямаше и едно облаче и беше синьо и лъчезарно. Кучето си играеше с кот ...

Kors

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2 6

Картината! 🇧🇬

Йовко беше застинал пред гледката, която се разкриваше пред очите му, сякаш беше попаднал в капана на времето. Години наред обикаляше света в опит да намери себе си, в опит да избяга от спомените и потеклото си. Срамуваше се, да каже, че е от село, когато отиде да учи в града. после пък се срамуваше ...

MihaelaSidera-scott

Prose » Short stories

1.9K 4 52

Тримата братя и златолистата вишна, глава втора 🇧🇬

„Както вече знаеш, Вито, започна рицарят, ние бяхме трима братя и аз бях най-малкият, също като тебе. Когато в замъка пристигнаха пратеници на крал Ричард Лъвското сърце да набират млади рицари за кръстоносен поход по Светите земи, аз тръгнах, без да се колебая. Оставих младата си жена, която тогава ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

868 1

Компарсита - ч,2 🇧🇬

Вече е тъмно...Светнаха осветителните тела в салона и танците продължиха...Свидна видя загубената си панделка близо до вратата, върху шкафа със забравени вещи. Когато я взе, с благодарност към човека който я беше поставил там, вратата се отвори и се показа първо малък по размери, черен бандонеон...н ...

Соларе

Prose » Short stories

1.3K 4 16

*** 🇧🇬

Ако не умра днес, ще умра утре, ще умра вдругиден, все някога, ще умра...
Ако не простя сега и веднага, няма да простя истински нито утре, нито вдругиден, никога!

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

700 2 2

Папка номер... 🇧🇬

В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но ...

Сенд

Prose » Short stories

2.2K 6 9

Из живота на мравките 🇧🇬

Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...

honesty

Prose » Short stories

892 3

Толкова някога /киноповест/-3. 🇧🇬

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...

генек

Prose » Novellas and novels

795 1 9

По пътя на времето 🇧🇬

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...

palenka

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.3K 6 19

Бисери от банковите салони - 17- 21 🇧🇬

Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ...

xubavka

Prose » Humorous

1.5K 1 9

De regula 🇧🇬

Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...

Филип

Prose » Reviews, analyses, critical articles, Others

1.2K

Раздяла 🇧🇬

Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...

exuded

Prose » Short stories

1.3K 8 13

Тръпката на любовта 🇧🇬

Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...

Сенд

Prose » Humorous

1.8K 5 11

Елия 🇧🇬

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...

Shava-he

Prose » Short stories

1.9K 1 7

Short stories and prose by contemporary authors

За свестните хора 🇧🇬

Толкова някога /киноповест/-край 🇧🇬

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 10.1 🇧🇬

Млекарницата 🇧🇬

Когато Господ го хванат дяволите... 🇧🇬

Генезис - 2 🇧🇬

"По-добре късно, отколкото никога!" 🇧🇬

Всемир 🇧🇬

Толкова някога /киноповест/ - 5. 🇧🇬

*** 🇧🇬

Хора, животни, правила и още нещо... - 2 🇧🇬

Среща пред езерото 🇧🇬

Идеи за световен мир 🇧🇬

33- Глава XXXVI 🇧🇬

Толкова някога /киноповест/- 4. 🇧🇬

Да си непушач е самотно занимание 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Генезис 🇧🇬

Храна за птици 7 🇧🇬

Храна за птици 6 🇧🇬

Лесно е 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Мечтите 🇧🇬

А ти сърце 🇧🇬

На път към дома 🇧🇬

*** 🇧🇬

Къс разказ 🇧🇬

Картината! 🇧🇬

Тримата братя и златолистата вишна, глава втора 🇧🇬

Компарсита - ч,2 🇧🇬

*** 🇧🇬

Папка номер... 🇧🇬

Из живота на мравките 🇧🇬

Толкова някога /киноповест/-3. 🇧🇬

По пътя на времето 🇧🇬

Бисери от банковите салони - 17- 21 🇧🇬

De regula 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Тръпката на любовта 🇧🇬

Елия 🇧🇬

Queue