- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си т ...
Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побес ...
Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...
От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...
Собственикът на бижутерния магазин – самата захарна любезност.
И още как! Нали му поръчвам годежен пръстен, струващ колкото пет годишни заплати на член от Общинския съвет на нашето кметство.
Дълго и придирчиво разглеждам под лупа брилянти и сапфири, с които ще бъде инкрустиран пръстена. В многочисле ...
Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...
Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...
Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...
Клиентът, Иван Петров, час по час стрелваше с поглед странния таксиметров шофьор. Не бе очаквал, че нововъведението ще стигне толкова бързо до България. Роботи зад волана! Допреди година никой не вярваше, че такова нещо е възможно. А сега ги имаше дори в България. Разбира се Иван Петров много добре ...
Иван не можеше да обуздае яростта си. Искаше му се да се овладее, но не успяваше. Гневът му избухваше и затихваше през кратки интервали от време, и той отново и отново крещеше и блъскаше вратите. Цялата едноетажна, но голяма къща кънтеше от нечленоразделен рев и псувни, които отекваха в нощта, на ня ...
В купето влязох пръв и веднага си избрах предпочитаното при пътуване място – в ъгъла, до прозореца, в посока на движението. Следващият пътник пък се настани в другия ъгъл, до вратата. Явно и той предпочиташе локомотивът да е пред него. Носеше малък сак. Постави го на багажника над себе си, а пакет, ...
През това време малкият брат на Милян, Румян, постоянно мислеше как да проследи брат си и да разбере какво върши нощем. Ясно беше, че ходи някъде, че язди бял козел и кучето Джар ходи с него. Но кой е тоя козел? Момчето обиколи всички стада в селото, но никъде не видя животно, отговарящо на описание ...
Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още па ...
Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ...
Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ...
Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...
Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ...
Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякула ...
Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.
И макар и някои неща да се промениха: Стоян се ожени и очаква 1-вото си дете, Гошо 3-та година живее с бившата колежка, онова готиното ...
Обстоятелствата така се стекоха, че скоро след ранното си пенсиониране, Анастас Анастасов се разболя. Не беше тежко заболяване, но се наложи да постъпи в местната болница за известно време. Оперираха една от жлезите му, хормоните му се "разиграха", започна да вдига и кръвно, така че се наложи да пие ...
„Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и ...
Глава XXVI
Създалата се ситуация предизвика голяма суматоха и поводи за много въпроси, които нямаше как да бъдат зададени наведнъж. За това малко по малко всички се разотидоха за поне кратка пауза на психиката и ума. Цялата информация, струпала се за веднъж от Даника и Данаил, успя да поразбърка ред ...
Миранда чакаше Дик да я вземе. С негобяха от няколко месеца, но си паснаха като двете половина на една монета. Любовта им беше силна и магнетична, оставяше Миранда без дъх…Сърцето и тупаше, а в корема хиляди пеперуди пърхаха…Нежен и силен…това беше Дик. Нейния Дик.
Щеше да бъде хубава вечер. Петъчни ...
„Ще изненадам моята Хуанита. Тя ще ме цапардоса, след което ще ѝ подаря статуята на Дева Мария. Купих я за нея от пазара в Мадрас. Ще ѝ хареса и ще ме целуне. Такава си е моята Хуанита, луда и красива. Ще я награбя още в антрето. От тук усещам аромата ѝ на мандарини и кориандър. И стегнатото ѝ дупе ...
Хелена бавно се приближаваше към трупа,като отмерваше всяка една своя крачка. Усещаше с кожата си всяко едно потрепване на въздуха. Сетивата й се бяха обтегнали до такава степен че чуваше всеки удар на сърцето си. След бърз оглед прецени че никой от участниците в грозната сцена разиграла се преди ма ...
Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изи ...
Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-щ ...
Седя си в стаята, която от доста време не е проветрявана и пуша цигара, мислите ми плуват. Дали да не се огледам в огледалото, отдавна не съм го правила. Взимам огледалото и се поглеждам, това май съм аз, тъмни кръгове под очите, разрошена коса, сини очи, май само очите ми са останали от предишната ...
И ето, поредният конкурс! Поредният избор, който другите трябваше да направят. Уж всичко беше точно. Нови произведения, които не са публикувани до сега. Така ли беше или някой се възползваше от сентенцията, че нищо ново няма под слънцето и всичко ново е добре забравено старо? Някой се възползваше от ...
Томас, двадесет и пет годишен младеж работещ в магазин за алкохол и цигари. Напоследък поема нощната смяна и спи сутринта. Режимът му е объркващ и понякога се преуморява прекалено много. Както казва той:
- Нощта е за спане, не за работа.
Но уви парите никога не стигат. Предстои му сватба след три ме ...
Алис вече беше решила да скъса с Том. Тя произхождаше от семейство - средна ръка, а Том от беден род. Три години любов. Но Алис искаше да се омъжи за богат и влиятелен мъж, да живее в лукс.Том четеше много, беше първи по успех, но животът и с него щеше да е низ от трудности и лишения, а Алис обичаше ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 5
🇧🇬
- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...
Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, ...
Не те забелязах веднага. Прозорецът беше замътен, зад него плътната черна решетка и първоначалния мрак в неосветеното пространство навътре. Опрях се с ръце на стъклото и приближих лице - през моята козирка се виждаха само няколко космати топки, играеха си на гоненица. Две малки стъпала прецапаха пре ...
Стоян отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се на облегалката и затвори очи. Вдъхна аромата ѝ. Все още се носеше онзи неповторим мирис на ново. Не знаеше дали наистина мирише така, или си въобразяваше. Но това го изпълваше с неописуемо задоволство.
Беше я купил преди по-малко от седмица ...
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска ...
Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ...
Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получа ...
Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ...