Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Сбор от кратки импулси 🇧🇬

Съдбата ли? Хах!
Пуши разсеяно дългата си цигара и кокетно попива червилото в края на устните с безименния си пръст.
Можеше да съм друга. Можеше и да съм някъде другаде.
Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от бо ...

Иринакис

Prose

960 3 13

Не е ли страхотно? 🇧🇬

Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...

Ronnicca

Prose » Short stories, Letters, Others

2.4K 1

Бат'Кан и Задругата на Акото 🇧🇬

Ден 92 на воден режим
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...

Ovchi

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous, Others

1K 2

Голямото мъниче 🇧🇬

Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...

palenka

Prose » Short stories, Stories for children

1.4K 4 12

Дамгата на Господа 🇧🇬

Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...

JordanKalaykov

Prose » Short stories

1.9K 2 2

Сборището на мастиите-6, 7, 8, 9, 10 🇧🇬

6.
От два месеца Сакатият се подвизаваше, като отшелник в това забравено не само от хората, а и от неговите събратя място. Радваше се на спокойствието, което цари в тази малка горичка, а и му трябваше време да привикне с мисълта, че вече не е като другите. При едно сбиване със съперника си за кучкат ...

ludobile

Prose

1.1K 2 1

Кои ще останат... 🇧🇬

Малкият Иванчо разтревожен пита баща си:
Тате, какво е бъдещето на България?
- Да остане без българи - отговаря бащата.
А кои ще останат тогава? - любопитства Иванчо.
- Прабългарите, сине!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

963 8 3

Капчици дъжд 🇧🇬

Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейн ...

ЦветелинаЖулева

Prose

826 1 2

Тримата братя и златолистната вишна, гл. шеста 🇧🇬

Чу се плясък на крила и една разтревожена сова кацна на рамото на Рудолф.
- Какво има, Марта, защо си толкова притеснена?
- Не знам как да ти го кажа, Рудолф, но твоите приятели са в голяма беда! Никъде в музея на привиденията не могат да открият Драхомира! Много вероятно е да е избягала и да се опи ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

1K

Мъртва любов - трета част 🇧🇬

Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...

В.Уайт

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2K 1 2

Незабравимо лято (част 2) 🇧🇬

Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята ...

elenkas03

Prose » Novellas and novels

1.8K 1 9

Моят 14-и февруари 🇧🇬

(Събира се точно в 14 изречения)
Пътуване по любими места. С любимия. Концентрирана романтика на пейка в невзрачен град: дървена кутийка със свещи, глътка алкохол, счупена чаша и любими бонбони, споделени с най-красивото бяло куче. Най-споделените бонбони. И най-споделената доброта. Кафе от автомата ...

ЛилиПеткова

Prose » Others

1.2K 2

Сборището на мастиите-1, 2, 3, 4, 5 🇧🇬

Сборището на мастиите
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...

ludobile

Prose » Short stories

1.2K 2 3

Обичам Пенчо 🇧🇬

Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...

MagiV

Prose » Short stories

2K 7

Купидон и параклиса 🇧🇬

*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...

GearGhost

Prose » Short stories, Novellas and novels, Humorous

1.3K

Не жени, а тиранозаври 🇧🇬

Признавам си, повече не мога да търпя! Категорично и окончателно! Не мога да понасям терора, подтисничеството и законодателната дейност на жена ми, мътните да я вземат. Това жена ли е, кажете ми вие, мъжете, пострадали от ежедневният им гнет? Нима всеки един от нас не отглежда в дома си подобен инди ...

latinka

Prose » Humorous

1.7K 15

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...

exuded

Prose » Short stories

1.3K 3 16

Клубът на прецаканите 🇧🇬

Казвам се Джо. Е, не се казвам така, но така ме наричайте, защото е кратко и лесно. Участието ви тук е съвсем доброволно, винаги можете да напуснете. Таксата е сто лева за година. Ако напуснете по-рано, сумата остава в клуба.
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...

vale5

Prose » Short stories

2.5K 6 36

Обещания с острие на меч 🇧🇬

- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...

Nevium

Prose » Science fiction & fantasy, Others

884 1

Живот в цифри 🇧🇬

Пет.
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което из ...

Entelodon

Prose » Short stories

1.4K 2 6

Поздрави от Специалните Сили 🇧🇬

Хей Разбойници!!!
Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!
Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D ...

Oracle

Prose » Short stories, Humorous

1.3K 1 1

Компанията ни срещу лудите 🇧🇬

Този в средата, облечен в официален черен костюм, с вратовръзка в строги цветове, сресан и пригладен, гладко обръснат, леко повдигна ръка от масата. И всички наоколо замълчаха, застивайки кой както е сварен от жеста…
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

632 3 9

От деня - 45. 🇧🇬

Купувам си „Алка-зелцер“. Аптекарката казва: „Трайността му е до 2022 година“.
Доволен, казвам: „Е, поне нещо ще оставя наследство на внуците“…
хххх
Магазин. На двама бивши ученици. Единият тъкмо е на работа. При него трима младежи – така, под 40-е. Пийват си биричка, хапват пастърма.
Поглежда ме на ...

генек

Prose » Others

770 4 11

Влюбената сервитьорка 7 🇧🇬

Бяха изминали само две седмици, откакто за последно го видях, а на мен ми се струваха цяла вечност. Но времето… ех, забравих за времето! То и тогава обичаше да си прави разни експерименти с мен. Сега когато си спомня как умело се превърташе напред - назад като акробат, опитвайки се да замъгли възпри ...

Plevel

Prose

1.1K 8 14

Само този път 🇧🇬

Усещаше Опасността.
Винаги я усещаше...
Усещаше как възбужда нечий неспокоен сън. Чуваше истеричния тласък, който я зачева, наблюдаваше лепкавото оформяне на немощния, все още неосъзнат ембрион и долавяше шума на катраненочерните околоплодни води, които го хранеха.
Тогава, точно тогава тя замръзваше ...

Иринакис

Prose » Others

1.1K 1 10

14-и февруари или манталитет, брат 🇧🇬

Какъв Св.Валентин, какви 5 лева, бе! Че ние по цяла година сме в Св.Валентин, що ни трябва в един ден само?!
Още от ония времена, нали знаеш как сме сваляли момите? Вместо да им подаряваме цветя и рози, издебнем я и ѝ грабнем китката от главата, а тя като почне да се черви и радва... Манталитет, бра ...

palenka

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 7 34

*** 🇧🇬

Глупавите манифестират пред тълпата,
а умните – пред съвестта си.

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

691 1

Има ли шансове Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа ? 🇧🇬

Въпросът не е от лесните. Защото и в бокса, подобно на други спортове, рулетката се върти и е възможно всичко да се случи. Ако ми бяха задали същия въпрос преди две години, щях убедено да кажа, че Пулев няма никакви шансове. Тогава звездата на Джошуа ярко сияеше. Той бе нанесъл сериозно поражение на ...

vega666

Prose » Others

1.3K 5 8

Синдромът на емигранта 🇧🇬

По едно или друго стечение на обстоятелствата мнозина емигрират от отечеството си. Мотивите им могат да бъдат много разнообразни, но най-общо можем да ги сведем до един единствен - те търсят по-добро място под слънцето, или другояче казано - борят се за своето оцеляване. Нерядко те се борят и за обе ...

vega666

Prose » Others

872 3 3

Последният мъж 🇧🇬

Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...

troia

Prose » Short stories

1.4K 2 8

Вчера, днес и утре. 🇧🇬

Ден по ден изнизват се сякаш мъниста от скъсана броеница. Забързани в ритъма на ежедневието все живеем за утре, вчерашният ден е минало, днешният почти се е изтъркулил. И някак си, ако вчера и днес са кофти дни, поне за утре има някаква надежда. Забравяме за вчера, за онзи ден и гледаме съсредоточен ...

Donny

Prose

694

Огнено сърце - глава 1 🇧🇬

Глава 1
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

1.8K 1 6

Елхраикската библиотека - Част 5 🇧🇬

Част 5
Отново сам, Елион се спускаше по стълбището на кулата до приземното ниво с факла в ръка. Той спря за кратко, за да погледне през тесния прозорец, и отскочи назад, едва не падайки по стълбите. Ярка стена от зелен пламък се притискаше към празния въздух отвън библиотеката със сърдито пукане и с ...

Kiril_Dimitrov

Prose

1.4K 1 4

Няма 🇧🇬

Навън е лято, а зима е в мен,
когато си тъй далеч от мен.
И не мога да спра да мечтая,
за деня в който ще сме отново двама.
Желая в тебе да се сгуша, ...

AxelTaylor

Prose

851

"Свети Валентин" по Скайп 🇧🇬

Ели стоеше с часове пред своя лаптоп и четеше новините от света. Денят беше мразовит и снежен, типичен февруари. Снежинките падаха от небето, а тя беше пуснала нежна италианска музика. Тази музика я отведе за миг в Италия, където беше живяла дълги години. Италианският език и беше станал, като роден. ...

Eipril

Prose » Short stories, Humorous

1.6K 2 7

Там в неизвестността 🇧🇬

Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихн ...

kleopatrasv

Prose » Short stories

1.5K

Може и към звездите 🇧🇬

Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се ...

генек

Prose » Others

686 1 2

Още за коронавируса и за още нещо... 🇧🇬

Не получаваме достатъчно информация от Китай. Това не е за учудване, защото той си остава една тоталитарна държава, в която противоборстват комунистическата олигархия с комсомолската. В последната Сорос е пуснал отдавна пипала. Случаят с коронавируса се използва от комсомолската олигархия, за да се ...

vega666

Prose » Others

772 3 2

Монодиалог 🇧🇬

/из сборника с ужасии „Тя“, продължение на „То“/
- Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се л ...

генек

Prose » Humorous

753 4 7

Самотата 🇧🇬

Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...

perfanov

Prose » Short stories

735 1 1

Short stories and prose by contemporary authors

Сбор от кратки импулси 🇧🇬

Не е ли страхотно? 🇧🇬

Бат'Кан и Задругата на Акото 🇧🇬

Голямото мъниче 🇧🇬

Дамгата на Господа 🇧🇬

Сборището на мастиите-6, 7, 8, 9, 10 🇧🇬

Кои ще останат... 🇧🇬

Капчици дъжд 🇧🇬

Тримата братя и златолистната вишна, гл. шеста 🇧🇬

Мъртва любов - трета част 🇧🇬

Незабравимо лято (част 2) 🇧🇬

Моят 14-и февруари 🇧🇬

Сборището на мастиите-1, 2, 3, 4, 5 🇧🇬

Обичам Пенчо 🇧🇬

Купидон и параклиса 🇧🇬

Не жени, а тиранозаври 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Клубът на прецаканите 🇧🇬

Обещания с острие на меч 🇧🇬

Живот в цифри 🇧🇬

Поздрави от Специалните Сили 🇧🇬

Компанията ни срещу лудите 🇧🇬

От деня - 45. 🇧🇬

Влюбената сервитьорка 7 🇧🇬

Само този път 🇧🇬

14-и февруари или манталитет, брат 🇧🇬

*** 🇧🇬

Има ли шансове Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа ? 🇧🇬

Синдромът на емигранта 🇧🇬

Последният мъж 🇧🇬

Вчера, днес и утре. 🇧🇬

Огнено сърце - глава 1 🇧🇬

Елхраикската библиотека - Част 5 🇧🇬

Няма 🇧🇬

"Свети Валентин" по Скайп 🇧🇬

Там в неизвестността 🇧🇬

Може и към звездите 🇧🇬

Още за коронавируса и за още нещо... 🇧🇬

Монодиалог 🇧🇬

Самотата 🇧🇬

Queue