Short stories and prose by contemporary authors

42.1K results

В милостта на това, че те има 🇧🇬

Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...
1.2K 3 8

Вината 🇧🇬

Сам... Сам лягаше, сам ставаше...
Ако не го потърсеха за работа, денят минаваше бавно, трудно... Радваше се, когато отидеше да работи някъде. Работеше до късно вечер, за да не остава вкъщи. Със спомените си. С вините си...
Със строителство се занимаваше - всичко, каквото трябваше, за да се построи и ...
2.5K 4 23

Между портите на Ада и вратичката към Рая - 2 🇧🇬

Долиташ и...крилата си прибираш!
Май, ме провокираш?!
Ха! Ти просто непослушен маг си,
макар да си даруван с ангелски крила.
Аз щура чародейка съм и най-добра ...
1.1K 6 6

История за водомер и Божидар 🇧🇬

Както може би се досещате, всичко започна с това, че един хубав ден погледнах движенията на банковата си сметка и установих, че през последните два месеца са ми начислили сума за вода двойно повече от предишните. При положение, че обитателите на апартамента сме си същите , съвсем логично предположих ...
694 3

Дълга вечерна рокля и парфюм 🇧🇬

Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
Д ...
1K 4 4

"Аз така си мога" 🇧🇬

"Аз така си мога" каза художникът и нарисува носа на лявата буза.
"Аз така си мога" каза оперната певица и съседите излязоха на разходка.
"Аз така си мога" каза скиорът и се устреми към близкото борче.
Не ми се ходи на лекар...
930 7 9

Датата на смъртта 2 🇧🇬

5.
Дамян Френцов стоеше пред вила "Секвоя". Тук бяха отседнали четирите момичета, едното от които сега беше мъртво. Инспекторът забеляза останалите три приятелки на терасата. Бяха седнали на плетени столове и ридаеха безутешно.
- Добър ден, момичета! Приемете моите искрени съболезнования за смъртта ...
1.5K 1 5

Съвременни тенденции в развитието 🇧🇬

(нещо като пътепис)
След като в продължение на няколко месеца счетоводителите ни си играха на "тука има тука нема" по въпроса с командировките, най-накрая оцеляхме най-упоритите; такива като мен, дето не им пука (почти де), че някой бил скрил писмото на ректора, с което разрешавал да ни бъде платена ...
1.1K 1 1

Орис 4 🇧🇬

Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но и ...
1.6K 4 7

Професионално и модерно 🇧🇬

По идея на Д. К. – историк-художник
/Предварително предупреждение - скандално!/
Аз съм професионалист. Е, не в оная област дето се сетихте най-напред. Но – като истински професионалист, смятам, че има много да се уча от „онези“ дами. Например – как съчетават хем работата, хем личния кеф. В едно…
Кое ...
1.1K 2 12

Време 🇧🇬

Ако за момент спреш часовника си, за да се върнеш назад и да погледнеш по-добре, щеше ли да ти хареса всичко?! Би ли изживял отново онези моменти, в които е имало страст, любов, смях, сълзи и всичко що е човешко? Онова, което те е карало да будуваш или онова, заради което си заспивал с усмивка на ли ...
702 2

Нишката на живота 🇧🇬

Болка. От онази, заради която ти се иска вече да си умрял, само и само да спре да те боли. Тя може да те събуди от сън и да те кара да виеш свит на кълбо. Болката забиваше игли в мозъка на Зита и й пречеше да мисли за каквото и да е друго. Имаше чувството, че някой е налял в гърдите й разтопен метал ...
1.1K 1 9

Муза 🇧🇬

Седя блажено на пластмасов стол, и в щастливо предвксусие наблюдавам кръгчетата лук, изпускащи дим от скарата. След сравнигелното литературознание и дескриптивната геометрия, печеният лук ми е най- любим!. Потоци ендорфин, допамин и серотонин клокочат из телесните ми вододели, а животът е прекрасен! ...
849 2 4

Между портите на Ада и вратичката към Рая 🇧🇬

„Срещна я и сякаш го заля вода
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...
1.4K 6 11

Завръщане в бъдещето 🇧🇬

Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ...
1.7K 7 21

Лято по български 🇧🇬

Лятото се случи динамично.
Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синин ...
1.4K 2 4

Свято същество 🇧🇬

Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...
1.7K 2

Плазмата 🇧🇬

Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното ср ...
2.1K 2 15

Датата на смъртта 1 🇧🇬

1.
Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше ...
1.8K 3 2

(Не познатите - край 🇧🇬

- Къде ще ходим? – попита щастлива Стела.
- Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор.
Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли.
- Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. - Що за птица си? – засмя се тя.
- Интересна. – отговори важно той. – А ти? ...
774

Орис 3 🇧🇬

Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...
1.5K 3 3

Мечти 🇧🇬

На седемнадесет ми сложиха нови очи(очила)
и започнах да виждам по - добре. На петдесет,
нови зъби(протези) и сега се храня по - добре. След време, ще поставят нови сърца, които, ще работят по - добре от нашите.
Мечтая те да правят така, че хората да започнат да обичат малко повече.
534

Аз съм храната 🇧🇬

Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът ...
768

(Не) познатите - част 4 🇧🇬

- После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.
- Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка.
- Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа.
- Приятна работа, мила.
- Благ ...
878

Порцелановият чайник 3 /край/ 🇧🇬

8.
Инспекторът бързо пресече улицата и застана пред витрината. Веднага позна шарките, бяха точно такива, каквито беше видял на чашите от сервиза на Ганеви.
Френцов влезе в магазина и учтиво поздрави господин Венков. Вътре имаше много интересни неща – стар фотоапарат, античен грамофон, няколко лампи, ...
807 1 3

Сянката 11 🇧🇬

Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...
1.1K 1 4

Фонтанът 🇧🇬

Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, ...
709 3 2

А тя обича поезията 🇧🇬

/Една различна гледна точка /
За нея лекарите казваха, че няма надежда и въпреки, че родителите й го криеха, тя го знаеше. Прочиташе го в ужаса, стаен в очите им, зад изкуствените им и фалшиви усмивки...
Беше само на 11 годинки, но вече отдавна мислеше за себе си, като за голямо момиче. Затова се пр ...
1.3K 10 60

Друго си е 🇧🇬

Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...
783 1 7

33- Глава XXIV 🇧🇬

Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
1.6K 4 8

Опит за ала Чандлър 🇧🇬

Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...
936 1 4

(Не) познатите - част 3 🇧🇬

„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
882

Нестинарството на смъртта 🇧🇬

Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните ...
1.1K

Порцелановият чайник 2 🇧🇬

3.
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
1.1K 1 7

Орис 2 🇧🇬

На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...
1.9K 6 15

Кошмари 🇧🇬

Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...
666 1 15

Апаратурна грешка 🇧🇬

Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем на ...
627 1 8

Зли старци 🇧🇬

Комитетът на българите в Чикаго се бе събрал на извънредно заседание. Дневният ред се състоеше от една единствена точка – обсъждане на ситуацията в България. Пръв взе думата председателят Харолд Карагьозов. Човекът изглеждаше доста притеснен. Прокашля се и каза:
– Боя се, че в нашата татковина се сл ...
2.1K 1 3

Нощта на Лили 🇧🇬

Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...
3.5K 15 68