Short stories and prose by contemporary authors

42.1K results

Там - 4 🇧🇬

4.
След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
– Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ...
1K 3 2

Спасителката 🇧🇬

В подлеза бе толкова тъмно, че на Виктор му се наложи да използва фенерчето на телефона си. От ъглите лъхаше на урина. Стените бяха целите в графити и лъщяха зловещо на мижавата светлина. От едно покрито с мухъл петно на тавана се процеждаше вода.
Виктор ускори крачка, искаше да се измъкне по-бързо ...
1.2K 3 1

Разговорът се записва за по-голяма сигурност 🇧🇬

Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак т ...
858 4 9

Като птиците 🇧🇬

На колко много хора им се иска да са като птиците… Да летят, да се издигат в небесата, да се стремят към висотите на безкрайната шир, да гледат от високо на дребната, все по-свиваща се Земя, да подминават гордо с погледа си страхливците, пълзящи в кълта…
Красота… Устрем… Безспирен полет…
Друг свят, ...
807 2 16

Баба 🇧🇬

- Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ...
2.1K 1 3

За желанието просто да продължиш по пътя 🇧🇬

(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...
1.1K 3

Съвършен баланс 🇧🇬

Ако нещо, нещичко, във Вселената не е съвършено балансирано, то тя неизбежно ще колапсира, защото всичко свързано/взаимносвързано...
930

Прозорец към света 🇧🇬

Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.
Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дн ...
1.1K 1

Там - 3 🇧🇬

3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
1K 1 5

Старата часовникова кула 🇧🇬

1.
Снегът бавно трупаше пухкави преспи. Всичко наоколо беше бяло и чисто. Коледната ваканция беше започнала преди два дни и площадчето пред старата часовникова кула в Краище се огласяше от детски глъч. Деца с шейни, деца със ски или просто оборудвани с кураж – всички те се радваха на снега и на своб ...
748 1 2

*** 🇧🇬

Мълчанието се ражда от виковете. Колкото са по - силни те, толкова е по - дълго то.
592 1 2

Всяко лято се влюбвам отново 🇧🇬

Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!
А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада ...
1.6K 3 24

Светът на истината 🇧🇬

Кристиян се страхуваше от смъртта. Единствено от нея. Защото светът беше пълен с опасности, всеки ден и всеки миг носеше риск, всеки срещнат – пеша или в кола, беше заплаха, никъде нямаше спокойствие. Дори в тихия парк липсваше сигурност – къде клон падне върху разхождащите се, къде ще ги обстрелят ...
773 4 10

Обективната истина за времето на соца 🇧🇬

Днес младите българи масово се евакуират от родината си през Терминал 2. Кой е виновник за това явление? Ще ви отговоря на този стремглав въпрос, уважаеми читатели. Но преди да достигна до отговора му, ще споделя с вас, че ако по времето на соца границите ни бяха широко отворени за желаещите да напу ...
2.2K 11 9

Погрешен адрес 🇧🇬

1.
Дъждът бавно напояваше земята. Есента вече властваше над града, студът и мъглата бяха чест гост, а падналите листа образуваха шарен килим с дивни краски. Дъждовните капки по тях блестяха като бисери, придавайки приказност на цялата картина.
Комините на къщите в планинското градче Краище пушеха, а ...
874 3 12

Малката билка за голямата болка 🇧🇬

Точно по изгрев на Еньовден човек трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
Понякога Господ Бог не спира да ни изпраща изпитания. Забравя ...
2.2K 2 3

В търсене на аромата на лятото 🇧🇬

- Можеш ли да определиш, кой е най - прекрасния аромат на лятото?
- Щом ти ме питаш, значи сигурно е на похот, на женски сутиен попил аромата на разгорещена жена - опитах да се пошегувам с него.
- Малко по-сериозно, дееее. По-романтичен отговор потърси. Какви са тези каруцарски отговори, които ми да ...
2K 5 14

Любовен четириъгълник - крими 🇧🇬

Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...
599 2 3

Жаба в дамаджана 🇧🇬

"Джаф, джаф, ей, ти, да, точно ти, джаф, ама погледни насам деее... Ето ме! Тук съм! Не в деколтето, а в чантата, глупчо, в чантата, която се люлее до него... Пфу, тъпчо, ама съм свикнала, джаф, отдавна съм свикнала. А какъв красив пич ходеше до него, лелеее. Със сини очи, благородно изражение, на к ...
801 2 18

Жара, дъщерята на Огнения владетел 🇧🇬

12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЖАРА, ДЪЩЕРЯТА НА ОГНЕНИЯ ВЛАДЕТЕЛ
- Това не е честно! Приказката не може да свърши така!- извика Виктор.
- Да, бабо, не може да не научим коя е бъдещата годеница на принца, наистина не е честно!- възмути се и Роси.
- Напротив, не съм казала, че няма да научите! Но вече ...
1.6K 3 3

Обичайте ме 🇧🇬

Обичайте ме и след мен!
Дори наполовина с любовта,
с която аз ви обичах... преди...
Обичайте ме!
650 1 2

Там - 2 🇧🇬

2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
1.1K 3 3

Белите нощи 🇧🇬

Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се приис ...
1.8K 9 16

Път към сърцето 🇧🇬

Път към сърцето
Вечно жива е моята муза. Цветна поляна обсипана с рози е моята старост. Младостта в карета вози цялата събрана радост. Вървя напред с крилете на смеха. А в сянката на чувствата са моите сълзи. Диря мъничка полянка тревата да ми мълви. Живота е труден и все някой съсипва твоите мечти. ...
1.1K

Егоист 🇧🇬

Реших да стана егоист и за себе си да те поискам... Да ме дразниш, да те искам, да откачам всеки ден по теб! Сутрин да си крива, недоспала, да поискаш шибано кафе, аз със радост да направя и така да бъде всеки ден!
Всяка вечер в мръсна жега, да обгръщаш себе си с юрган, да ни разделя тази мръсна гад ...
1.6K 1 2

Мила 🇧🇬

Мила
Двете самодиви се притаиха зад едно дърво и се загледаха в мъжа,който беше разположил палатката си на близката поляна.Огънят,който беше запалил,хвърляше отблясъци в тъмнината и от време-на време се чуваше пукането на някоя съчка.
Мъжът се пресегна и взе китарата,която беше оставил близо до себе ...
1.4K 1

Свищов 🇧🇬

Тази нощ почти не спах. Танцувах със спомените. Беше ми мило, носталгично и много приятно. Спомних си родния град, какъвто беше в детството ми. С калдаръмените улици, слънчевия площад, бръснарницата на Бай Али, където беше изложен за кратко кит. Не помня как изглеждаше, но помня, че беше там. Помня ...
876 5 12

Кроулистът (25) 🇧🇬

Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на древноегипетския бог Озирис - всевиждащият Хор, беше бръкнал в устата му, като в секретна ключалка на сейф и беше превъртял ключа в ключалката, за да избълва Озирис - владетелят на подземното царство, ...
2.3K 10 4

Сянката 6 🇧🇬

Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започна ...
1.3K 2 11

Сред ангелите падна дявол 🇧🇬

1.
Видимо всичко беше добре, наред и по неписаните правила на малкия свят на острова. Слънцето топло грееше – но не припичаше, леки облачета украсяваха небето и създаваха удобни сенчици тук и там, птици се носеха ту в остър полет към земята, ту се стрелкаха към висините, пеперуди и колибрита разхвър ...
706 6 16

От деня - 35. 🇧🇬

За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...
Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
Но той редовно се появява.
Защо?
Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност... ...
883 1 7

Обладаващ вкус 🇧🇬

Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...
1.3K 7 18

Контрапункт 🇧🇬

Седим с кучетата в двора на изоставеното поделение. Слънцето преваля, небето започва да лилавее над зелените корони, полюшващи се от топлия майски ветрец.
Мятам черната си кама по едно от дърветата. Нервна съм до побъркване, и въпреки, че не го показвам, той ме усеща. Последната седмица забелязахме, ...
2.9K 5 9

По Байганьовски 🇧🇬

Ау-у-у какъв вълшебник! И образован и кадърен!
В България вълшебници – дал Господ! Нали е българин… Дори ги изнасяме!
Как ми трябва един комплект вълшебници! Съвсем по К(х)ристиянски да ми помогнат! Един вълшебник, например, да хакне защитата на някоя банка и да ми прехвърли 4-5 милиона! Може и пове ...
2.2K 3 7

Детето-майка 🇧🇬

Имало една страна,която се намирала далеч от тук.Тя не била голяма,но била богата .В нея се криели скъпоценни камъни,злато и нефт.Това било и най-старата земя на планетата ни.Когато Световният океан се е отдръпнал за първи път, се е показала тая земя.Там живеели много и различни животни.Даже и такив ...
833

Капанът 🇧🇬

Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се р ...
1.2K

Сянката 5 🇧🇬

Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, ...
1.1K 1 9

Убийство на поет 🇧🇬

> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...
577 2 8

Историята на самурая Су Я (Епичен финал) 🇧🇬

част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за т ...
827 1 7

Там - 1 🇧🇬

1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
1.7K 3 6