Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
- Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
Чуха щър ...
Този текст е противоестествен на силите на Светлината.
Нощен Патрул
Този текст е противоестествен на силите на Мрака.
Дневен Патрул
Този текст е категорично забранен за разпространение и е в нарушение на Великия Договор. ...
Настъпи зимата. Застуди се, падна сняг. През нощта кученцата скимтяха от студ. Но такъв е кучешкият живот. С грижите на жените и децата те поотрастнаха.
Ето че се запролети. Те започнаха да влизат във входа, да цапат, да ровят в градинките и там да вършат естествените си нужди. Това беше неприятно, ...
Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... К ...
Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, ...
Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...
… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скал ...
Има моменти, в които съдбата те поставя на място, в действие или те среща с някого и нещо, за което най-малко си очаквал да попаднеш, или си представял, че съществува.
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пре ...
Огненият кръг на слънцето изскочи зад далечното било на планината и започна бавно, но без колебание да набира височина. И днеска ще има жега. Земята едва си бе отдъхнала след вчерашния пек, а бледите капчици роса, образували се от нощния хлад, скоро съвсем изчезнаха. Ниските, сякаш полегнали баири н ...
Първа част
Беше преди петнайсет години. Внукът ми Митко беше на пет. Всеки ден го извеждах в градинката пред блока.Люлеех го на люлките, катереше се и на катерушката.
Веднъж в градинката се появи една кучка с по- малко куче ,явно нейна рожба - млада кучка.
Майката беше спокойна,обикновено лежеше в т ...
***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
Имало едно време едно джудже. То се казвало Шиконаско.
— Ама че име за джудже?
— Какво пък е това име?
— О-ууу, каква скука!
Полузаспалите слушатели ме гледаха със замрежени погледи: един си почесваше бившата коса на тила, друг зяпаше замечтано една муха, която летеше в забавен каданс, а оная госпож ...
В един августовски ден на далечната 1984г. на вратата на апартамента ми се позвъни настойчиво. Тъкмо бях приключил тренировката си по йога и възприех позвъняването като акт на агресия. Но можеше да бъде пощальонът и затова реших да отворя. Пред вратата стоеше мъж на около 50 години с побеляла коса и ...
- Знам, че мога да ти имам пълно доверие, като на истински приятел
и мога да споделям с теб всичко.
- Разбира се.
- Знаеш ли къде ме заведе той тази неделя?
- Не. ...
- Малките малчугани те харесват, Тони. – усмихна се новият ми шеф.
- И аз ги харесвам. – отвърнах му доволна.
- Утре имаш почивен ден.
- Благодаря Ви.
- За нищо. Заслужи си малко почивка. ...
***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
Хаджи Танко Гинчев беше по-образован и грамотен от останалите първенци в Перущица. Знаеше да чете и пише на турски и гръцки, а неговата разсъдливост и полезни съвети бяха високо ценени. Основният му поминък беше земеделието. По-голямата част от полския му имот бяха лозята. Винарството беше последица ...
Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете с ...
***
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
Мракът бавно се разнасяше пред очите на Зита, но на негово място не се появи нищо. Тя се опита да се огледа, но беше заобиколена от тъмнина, все едно е погребана жива. Миришеше й на изба от някъде, точно както в дълбоките кладенци на храма. Дали не я бяха хвърлили в някой от тях? Не, побърза да разм ...
За какво се сеща човек, когато чуе думата любов? Любовта е най-обширното понятие, което обикаля широко из полетата, преминавайки покрай някое море или океан, снижавайки се до низини, надигайки се към равнини и накрая отлита някъде във въздуха, преследвайки клетите души, появили се на бял свят, за да ...
Един ден Жабата целунала Спящия принц и двамата се оженили. В това време в двореца, обраснал в бурени, Спящата хубавица продължавала да сънува миналото си със Спящия принц.
Пълни егоисти! Всичките! Само за себе си мислят, само за себе си работят, само за себе си се грижат! И не се сещат за него…
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого ...
Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежав ...
Денят изглежда обещава да бъде особен и мога точно да ви обясня защо. Тази девойка ме стреля с поглед. В обедната почивка аз усвоявам малкото ресторантче в пресечката зад пазарния площад и няколко приятели от нашата кантора ми помaгат в това мероприятие. Сервитьорката, въоръжена с меню, се приближав ...
Лятна любов със Смъртта
Част 1
Карам си колелото по велоалеята. Явява се успоредна от дясната страна на улица която по-принцип не е много оживена. Паралелно с мен с тежкарска скорост се движи някакво наточено BMW - кабрио. Че и с три мацки в него. Две от пред и една на задната седалка. Няма как да н ...
ТОШКА КУНЕВСЕ
Незнающему человеку рассказывать об этой республике ни к чему, запутается, увязнет в болото. Лучше хоженому довериться, у него можно текущее выведать, весь мир наполнен слухами. Тошку Кунева в школе за хорошую учёбу наградили книжкой стихов Янис Райниса, с тех пор он знает Латвию со ст ...
Сънят
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една с ...
Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ...
Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко ...
Бялата жилетка / по действителен случай/ Втора част
Беше лятото на 1979 година. С малкия ни син, Максим на 4 години, бяхме в началото на август в нашето село.В двора ни растат много дървета. През август берем сливи.Когато си тръгвахме за Шумен, набрахме в едно кашонче от тях и се приготвихме за тръг ...
***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...
Прибирам се от работа. Както обикновено в автобуса е претъпкано, но все пак място имаше. Разполагам се на най-задната седалка, точно срещу прохода в средата на автобуса.
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ...
ПЕРВОПРАВОСЛАВИЕ.
Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени, курганы лучше знают, как им грустить. Где тот край теперь, почему окраина, а не конец мира. Где бесконечная ширь степи, шумные реки, бескрайное море, высокое небо? Может это и есть весь мир. Никто не зн ...
И докато блуждая из този си спомен ми идва и на ум, как може би онова пухкаво четирикрако животинче от преди малко по негов си начин бе усетило все още непокварената чистота и наличието на все още невидимото за нас възрастните малко слънчево пламъче в душа на детенцето. А помисляйки си това сякаш ми ...
В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
Не ми липсваш!
Не ми липсва нелепият начин, по който ме караш да се чувствам!
Не ми липсват свъсените ти погледи!
Не ми липсва безразличието ти!
Не ми липсват лицемерните ти усмивки! ...
10.
Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, къде ...