Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Петно боя 🇧🇬

Беше ден като ден, обикновен, както и да го погледнеш. Сравнително топло, сравнително слънчево, с някой друг облак и малко вятър. Както винаги когато вървях пеша, гърбът бе започнал да ме боли, но аз стоически търпях. Почти се бях прибрал.
Само още мъничко. Крачка. Още една. Не знам защо изведнъж сп ...

Kiril_Dimitrov

Prose » Short stories

1.6K 1 4

Колективно несъзнавано 🇧🇬

Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.

thedac

Prose » Others

655

Случка в беседката пред блока 🇧🇬

– Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ...

exuded

Prose » Short stories, Humorous

2.1K 5 12

Кладенчето и прасетата 🇧🇬

Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
Обаче дошли няколко диви ...

palenka

Prose » Stories for children, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

2.2K 5 21

Лесни пари 6 край 🇧🇬

Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...

di_t

Prose » Short stories

774 3

Чуваше стъпките й 🇧🇬

Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. По ...

Heel

Prose » Short stories

949 1 1

Добре ли си, любов моя? 🇧🇬

Какво ти става, моя любов? Защо се чувстваш толкова наранен и огорчен? Аз ли съм сторила нещо, за да казваш тези тежки думи? Защо се съмняваш в мен и ме караш да те мразя? И за какви мъже ми говориш? Още като те видях за първи път през пролетта на 2016, аз разбрах, че ти си единственият мъж за мен в ...

Maryroj

Prose » Others

766

Жътва 🇧🇬

Едва се беше зазорило. Днес се бяха наканили да жънат последната, най-далечна нива. Повече от час път имаше до там. Ако не тръгнат навреме, току виж не успели да я довършат. А утре пак да отиват за малко... Едно ли ги чака и утре!
Бяха си приготвили всичко още вечерта. Оставаше само да впрегнат воло ...

breg

Prose » Short stories

1.2K 8

Андрей и Панайот, втора част 🇧🇬

„Имам дом. Вярно, че е високо в планината, че е каменен и до него се стига трудно, но си е мой дом, съграден, облагороден и населен единствено от мен. А от днес и от металния ми съквартирант, който прие с равнодушие факта, че ще живее в каменна ниша, оградена от три страни с естествена скала. Фасада ...

йеромонах

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

938

Лесни пари 5 част 🇧🇬

Обърнах се и тогава го видях…ножът замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заб ...

di_t

Prose » Short stories

912 3

Попара - 25. 🇧🇬

Модерен въпрос: „Имали ли сте интимен контакт с носителка на птичи грип?”.
Зелев сок…Напитката на утрешния ден!
Търсим за работа мъже – основна заплата 800 лева, жени – заплата 700 лева, други – 500 лева…
Салон за красота „Последен шанс”…
Забележка в ученическа книжка: „Не иска да обича Вазов”… ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

790 5 9

От деня - 37. 🇧🇬

Возя си се в таксито и си приказваме с шофьора. Стана дума за все още топлото време, споменах за последното ми есенно къпане на открито чак през ноември, вързах го с войнишките изпращания...
Войнишки сватби, както им викаха някъде...
А той каза: „Хубаво време беше...”
И наистина – хубаво време беше. ...

генек

Prose » Others

766 5 13

Бодя на воле 🇷🇺

БОДЯ НА ВОЛЕ
Бодя Гаргушин не имел назначения стать заметным среди умаянной пацанвы, он никогда не пёкся о сиянии ангела, назначенного ему сверху. Был безучастен к сплошной нахлынувшей скуке у всего мрачного населения.
На самом угрюмом краю села, во дворах возле свалки безобразно тлеющего мусора он ...

Бетон

Prose » Short stories

1.7K

Циркът на очакванията 🇧🇬

Звезди затрепкаха около шията ми. Многобройни очи светеха жадно на нощното небе. Наблюдаваха ме с доволни усмивки.
Ръката му, положена спокойно върху въздуха, готова да ме хване.
Поех меките му пръсти и се оставих на музиката. Той ме завъртя в красив пирует и ме прегърна. Усещах усмивката му в косат ...

МилДар

Prose » Literary sketches

1.5K

Лесни пари 4 част 🇧🇬

Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ...

di_t

Prose » Short stories

1.2K 1 4

Баба Иванка 🇧🇬

Баба Иванка е била сестра на дядо ми Пешо по майчина линия. Дядо Пешо и баба Пека, така ѝ викахме всички, казваше се Петрана, каката на дядо ми. Баба е била лична мома, попадийска щерка, а дядо ми обикновен дърводелец, и техните не са я давали на дядо, но момата му пристанала, и работата станала. Та ...

Станисла

Prose » Short stories, Others

3.2K 3 4

Загадката с играчката 🇧🇬

Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. ...

ФилпаПопова

Prose » Short stories, Stories for children

2.2K 3 5

Перфектна, до доказване на противното 🇧🇬

Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ч ...

rumbic

Prose

908 8 10

Попара - 24. 🇧🇬

Променяме се – в бъдеще няма да перем и сушим найлонови торбички, а ще го правят роботите…
В джунглата е страхотна суша. Вчера празнуваха рождения ден на Маугли…
Много от действията на властта са неясни, но правилни, разбира се…
Тя е цялата празник – присъствието й е празник, отсъствието също…
Какво ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

809 3 8

От деня - 36. 🇧🇬

Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дъ ...

генек

Prose » Others

714 4 5

Една история за кака Мими и Гошко 🇧🇬

Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се съ ...

Станисла

Prose » Short stories, Others

2K 4 8

Контрасти 🇧🇬

Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса.

thedac

Prose » Others

682 3 1

Подхлъзване 🇧🇬

Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...

Vessymark

Prose » Novellas and novels

1.5K 2 6

Всичко живо в коловоза 🇧🇬

Порфирий Порков, декан на филиала на филиала…на не знам си кой филиал на университета по вече не е важно какъв, седна на коженото кресло и отправи взор към вратата. „Няма студенти, ей, няма! А ние се трепем да изнасяме обучение, да не се бъхтят по влакове и автобуси, квартири да не плащат, от мамина ...

latinka

Prose » Humorous

1.4K 9

Розата 🇧🇬

Розовата пъпка протегна тънкото си стъбълце и се разкърши. Обвита с малки зелени листенца тя се чувстваше щастлива, като в пелени. Смучеше лакомо сокове от почвата под себе си и наедряваше. Един ден, когато усети, че обвивката вече й е тясна, тя лекичко се напъна и…разцъфна. Почувства свежия полъх н ...

Stasi.1

Prose » Others

1.1K

Избори 🇧🇬

Есента бавно се настани в село Плешивец и с уверената ръка на художник изрисува в жълто червени цветове склоновете на планината. Дните станаха по – къси, а нощите по – студени. Щурците замлъкнаха. Светулките не оцветяваха вече тъмнината. Щъркелите полетяха на юг и на ята прелитаха над селото, като е ...

Greg

Prose » Short stories

2K 6 15

Най Велик 🇧🇬

В Маями бил организиран международен конкурс за най-великия мъж на планетата. Достигналите до финалния кръг се наредили на подиума, за да пристъпи журито към окончателна класация. Внезапно зрителите видели появата на малко около шейсетгодишно старче с полуплешива глава, което се бутало нахално в ред ...

vega666

Prose » Humorous

1.7K 10 4

Когато ти се лепне вирусът „Пи” 🇧🇬

Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ...

LiaNik

Prose » Short stories

1.3K 6 19

Перфектна, до доказване на противното 🇧🇬

Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ...

rumbic

Prose

805 6 6

Моят приятел - малкият дявол (паник атаката) 🇧🇬

Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до ...

aalana333

Prose » Others

911 1

Хотел ''Корал'' 🇧🇬

1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...

Flavia_Fiore

Prose » Short stories

3.8K 2 29

Художникът и момичето 🇧🇬

Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...

sisita60

Prose » Others

1.1K

Дядо Димитър и баба Божура 🇧🇬

Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...

breg

Prose » Short stories

2.3K 3 6

Талисманът 🇧🇬

Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ...

marco777

Prose » Humorous

3.3K 8 76

Звезден Прах 🇧🇬

Случвало ли ви се е докато карате автомобил или се возите да ви засекат на светофар или да ви отнемат предимството на някой селски кръстопът? Много хора карат като пълни джигити и пилотите на космически изтребители не са много по-различни. Много от тях са мъже и, като че ли, изпитват остра нужда да ...

Kiril_Dimitrov

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.6K 1 3

Хамелеон 🇧🇬

От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ...

Qndov

Prose » Short stories

1.7K 1 2

Не ми вземайте детето 🇧🇬

Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото ...

Heel

Prose » Short stories

1.2K 2

Наяве слабак, насън юнак, втора нощ 🇧🇬

НАЯВЕ СЛАБАК , НАСЪН ЮНАК, ВТОРА НОЩ: СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА И ЗАКЪСНЕЛИЯТ ПРИНЦ
Когато Милян излезе от градината на чичо си Стоян, чу весела музика и радостни гласове. Приближи се до една групичка хора, които оживено обсъждаха нещо.
– Извинете, ще ми кажете ли какво е станало?, попита той.
– Не знаеш ли? ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

806

Чакам те 🇧🇬

Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. ...

Maryroj

Prose » Letters

875 2 5

Свързване - Приятелю 🇧🇬

От къде идва семето на това усещане, което не ни носи друго освен мисълта за човека,обект на вниманието ни? Как се посажда и кога порасва не разбираме, не усещаме, но вибрациите от плодовете му са неразделна част от всяка минута, от месеците, и годините ни/оценени плодове! Коя е тази хранителна почв ...

justdrakon

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

835

Short stories and prose by contemporary authors

Петно боя 🇧🇬

Колективно несъзнавано 🇧🇬

Случка в беседката пред блока 🇧🇬

Кладенчето и прасетата 🇧🇬

Лесни пари 6 край 🇧🇬

Чуваше стъпките й 🇧🇬

Добре ли си, любов моя? 🇧🇬

Жътва 🇧🇬

Андрей и Панайот, втора част 🇧🇬

Лесни пари 5 част 🇧🇬

Попара - 25. 🇧🇬

От деня - 37. 🇧🇬

Бодя на воле 🇷🇺

Циркът на очакванията 🇧🇬

Лесни пари 4 част 🇧🇬

Баба Иванка 🇧🇬

Загадката с играчката 🇧🇬

Перфектна, до доказване на противното 🇧🇬

Попара - 24. 🇧🇬

От деня - 36. 🇧🇬

Една история за кака Мими и Гошко 🇧🇬

Контрасти 🇧🇬

Подхлъзване 🇧🇬

Всичко живо в коловоза 🇧🇬

Розата 🇧🇬

Избори 🇧🇬

Най Велик 🇧🇬

Когато ти се лепне вирусът „Пи” 🇧🇬

Перфектна, до доказване на противното 🇧🇬

Моят приятел - малкият дявол (паник атаката) 🇧🇬

Хотел ''Корал'' 🇧🇬

Художникът и момичето 🇧🇬

Дядо Димитър и баба Божура 🇧🇬

Талисманът 🇧🇬

Звезден Прах 🇧🇬

Хамелеон 🇧🇬

Не ми вземайте детето 🇧🇬

Наяве слабак, насън юнак, втора нощ 🇧🇬

Чакам те 🇧🇬

Свързване - Приятелю 🇧🇬

Queue