Short stories and prose by contemporary authors
Егоисти 🇧🇬
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого ...
Компромиси в класическия стих 🇧🇬
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежав ...
Твърде много Джей Джей 🇧🇬
Лятна любов със Смъртта част 1 🇧🇬
Част 1
Карам си колелото по велоалеята. Явява се успоредна от дясната страна на улица която по-принцип не е много оживена. Паралелно с мен с тежкарска скорост се движи някакво наточено BMW - кабрио. Че и с три мацки в него. Две от пред и една на задната седалка. Няма как да н ...
Тошка Куневсе 🇷🇺
Незнающему человеку рассказывать об этой республике ни к чему, запутается, увязнет в болото. Лучше хоженому довериться, у него можно текущее выведать, весь мир наполнен слухами. Тошку Кунева в школе за хорошую учёбу наградили книжкой стихов Янис Райниса, с тех пор он знает Латвию со ст ...
Свръхестествено преживяване 🇧🇬
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една с ...
Сянката 12 🇧🇬
Къде е татко 🇧🇬
Бялата жилетка /по действителен случай/ 🇧🇬
Беше лятото на 1979 година. С малкия ни син, Максим на 4 години, бяхме в началото на август в нашето село.В двора ни растат много дървета. През август берем сливи.Когато си тръгвахме за Шумен, набрахме в едно кашонче от тях и се приготвихме за тръг ...
Между портите на Ада и вратичката към Рая -3 🇧🇬
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
Нощта на Лили - 2 🇧🇬
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...
Еротични фантазии 🇧🇬
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ...
Первоправославие 🇷🇺
Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени, курганы лучше знают, как им грустить. Где тот край теперь, почему окраина, а не конец мира. Где бесконечная ширь степи, шумные реки, бескрайное море, высокое небо? Может это и есть весь мир. Никто не зн ...
Слънчева душа в кожено елече - Част 6 - Край 🇧🇬
На прима виста 🇧🇬
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
Датата на смъртта 3 /край/ 🇧🇬
Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, къде ...
В милостта на това, че те има 🇧🇬
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...
Вината 🇧🇬
Ако не го потърсеха за работа, денят минаваше бавно, трудно... Радваше се, когато отидеше да работи някъде. Работеше до късно вечер, за да не остава вкъщи. Със спомените си. С вините си...
Със строителство се занимаваше - всичко, каквото трябваше, за да се построи и ...
История за водомер и Божидар 🇧🇬
Дълга вечерна рокля и парфюм 🇧🇬
Д ...
"Аз така си мога" 🇧🇬
"Аз така си мога" каза оперната певица и съседите излязоха на разходка.
"Аз така си мога" каза скиорът и се устреми към близкото борче.
Не ми се ходи на лекар...
Датата на смъртта 2 🇧🇬
Дамян Френцов стоеше пред вила "Секвоя". Тук бяха отседнали четирите момичета, едното от които сега беше мъртво. Инспекторът забеляза останалите три приятелки на терасата. Бяха седнали на плетени столове и ридаеха безутешно.
- Добър ден, момичета! Приемете моите искрени съболезнования за смъртта ...
Съвременни тенденции в развитието 🇧🇬
След като в продължение на няколко месеца счетоводителите ни си играха на "тука има тука нема" по въпроса с командировките, най-накрая оцеляхме най-упоритите; такива като мен, дето не им пука (почти де), че някой бил скрил писмото на ректора, с което разрешавал да ни бъде платена ...
Орис 4 🇧🇬
Професионално и модерно 🇧🇬
/Предварително предупреждение - скандално!/
Аз съм професионалист. Е, не в оная област дето се сетихте най-напред. Но – като истински професионалист, смятам, че има много да се уча от „онези“ дами. Например – как съчетават хем работата, хем личния кеф. В едно…
Кое ...
Време 🇧🇬
Нишката на живота 🇧🇬
Муза 🇧🇬
Между портите на Ада и вратичката към Рая 🇧🇬
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...
Завръщане в бъдещето 🇧🇬
Лято по български 🇧🇬
Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синин ...
Свято същество 🇧🇬
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...
Плазмата 🇧🇬
Датата на смъртта 1 🇧🇬
Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше ...
(Не познатите - край 🇧🇬
- Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор.
Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли.
- Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. - Що за птица си? – засмя се тя.
- Интересна. – отговори важно той. – А ти? ...
Орис 3 🇧🇬
Мечти 🇧🇬
и започнах да виждам по - добре. На петдесет,
нови зъби(протези) и сега се храня по - добре. След време, ще поставят нови сърца, които, ще работят по - добре от нашите.
Мечтая те да правят така, че хората да започнат да обичат малко повече.