Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Кастинг за принцеси (за конкурса) 🇧🇬

Имало едно време вдън гори тилилейски – едно царство наречено Средното царство.
Може би защото било срединно по географско разположение, а и царят, и царицата, че и принцът му били средна хубост. Но, както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.
Ако си мислите, че това е лесно нач ...

Довереница

Prose » Short stories, Humorous

2.5K 18

Да, той 🇧🇬

Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

Нарушител (за конкурса) 🇧🇬

Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природа ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

1.9K 11

Скедеса, сестрата на Спартак 🇧🇬

СКЕДЕСА СЕСТРАТА НА СПАРТАК - част
Мечът на Скедеса съскаше като разгневена змия и свирепо режеше въздуха. Нападаше противника си яростно и ловко и го бе накарала да се изплаши и да се брани. Прочете неувереност в очите му и това я окуражи още повече. Противникът ѝ бе с мургав тен и много черни очи. ...

sav11

Prose » Novellas and novels

2.3K

Скороговорка 🇧🇬

Не е любаво либе с лабаво либидо.

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 1

Самота 🇧🇬

1
Самота
Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая;
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене;
Псалом 22 ...

Silvia.1

Prose » Novellas and novels

1.2K 4

Локвата 🇧🇬

Децата, когато са малки, харесват да бъдат навън, особено ако току-що са проходили. Чувстват свободата по своя си начин и събират знания за света около тях. Дори буйнала река изглежда като блато сравнена с любопитството им. Искат всичко да пипнат, немислещи за опасността, че могат да се наранят. Май ...

кolobok

Prose » Short stories

1.5K 1 3

Пелтекът и Всичко /2/ 🇧🇬

Сън я сънувал….”Един мъж, всичко за мене бе – той ме прежали -думала му в съня..” една рожба добих – и всичкото ми стана….Ти, една жена спаси, ала Бога отне ти я – та всичкото ти взе…Дано онемееш…дето не рече ми, че съм ти всичко….Както къпинов храст не пуска кога хване – тъй да беше в обичта си се ...

ParvaNova

Prose

1K 1 12

Лятна командировка/7 🇧🇬

7.
Всъщност, не знаех какво точно е намислила Жената със сивите очи. Това, което представи, като програма за уикенда, се състоеше от три точки:
Малко бягство далеч от хората.
Вечеря в ресторанта на хотела, по покана на семейство Таневи.
Голямо бягство далеч от хората. ...

boky10

Prose » Novellas and novels

1.2K 1

1-5. "Мистерията на изгубения пръстен" 🇧🇬

1.
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...

BarryCussel.1

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.9K 1 1

Дупката /не е за конкурса, но си е капан/ 🇧🇬

Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но т ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.5K 10

И дойде денят 🇧🇬

В един ноемврийски ден на 1989 година в празната пощенска станция на малкото ни селце влезе мургав другоселец:
- Другарке, искам да ма свържиш с жината на село.
- Кое село?
- Наш'то ли, Урбовка...
- Как се казва селото? ...

strina

Prose

1.1K 2

Предателството на Ума (Част Втора) 🇧🇬

В нощта, в която си стягах багажа, беше тихо. Брат ми тъкмо бе успокоен от нощния си рев и знаех, че след като заспи, майка ми ще стане чак на сутринта. Имах достатъчно време да подготвя листите, които исках да взема, да си натъпча раницата с нужните неща и да напиша бележката, която бях замислил. Т ...

redeems

Prose » Short stories

1.4K 2

...Разговори на любовта...(1) 🇧🇬

...Разговори на любовта...(1)
***
Двама влюбени си говорят по време на тържеството за рождения ден на най-добрата им приятелка, докато са в кухнята и подготвят тортата, за да може да се духнат свещичките. Но двамата влюбени не може да са заедно пред останалите, само те знаеха какво чувстват и какво ...

Kalia1117

Prose » Short stories

994 17

Смешни капанчета /извън конкурса/ 🇧🇬

На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.3K 6

Пелтекът и Всичко 🇧🇬

Цялото село комай беше се стекло в кръчмата. Жени, момчуря, старо и младо крякаше като стадо объркани гъски. Всеки разправяше, питаше, че и удордисваше. А Пелтекът говореше ли, говореше неразбрано, накъсано, със запъване и оцъклени очи.
– Ддда…, чччиссто гола… бъбъббез мамамаайтап – все така ставаше ...

ParvaNova

Prose » Others

1.3K 1 10

Предателството на Ума (Част Първа) 🇧🇬

“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си напра ...

redeems

Prose » Short stories

1.2K 6

Като без дом 2 🇧🇬

В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и ...

m770921

Prose » Others

981

Капанът на живота / за конкурса / 🇧🇬

„Госпожа Емилова предложи вариант за спестяване на разходите. Реши, че трябва да се харчат по-малко пари за разни не съвсем важни неща, като униформи, социални придобивки, банкети, плакати, че даже и за тоалетна хартия. Предложението й се струваше коректна форма за спасяването й от нейната полупасив ...

hapka-kapka

Prose » Short stories

1.1K 10

Понякога 🇧🇬

Понякога копнееш за нещо малко и дребно, а толкова необходимо за душата ти.
Търсиш и ровиш навсякъде, където има искрица надежда да го откриеш.
Понякога си готов света да обърнеш за него, макар да се прокрадва съмнение, че все пак ще го намериш.
Стъпка по стъпка бавно вървиш след него, внимаваш и па ...

emily

Prose » Others

1K 1

Никога не се казва никога 🇧🇬

Каква красота, помисли си Васил, гледайки морето и гърдите му се изпълниха с въздух от дълбоката въздишка. Издиша бавно, сякаш искаше с въздуха да излезе и мъката, която се беше загнездила в сърцето. Никога нямаше да е щастлив. Знаеше, че щастието е относително нещо в основата на което стои вътрешни ...

donikaa

Prose » Short stories

1.3K 1 1

Обади се 🇧🇬

Обади се!
Есен е. Обикновено пълния с играещи деца парк сега е пуст и тих. Вятърът си играе с обагрените във всички нюанси на жълто, кафяво и червено листа.Слънчевите лъчи се процеждат свенливо през клоните на дърветата и се заиграват с падащите листа. Разнася се носталгичен аромат на паднала шума, ...

Silvia.1

Prose » Short stories

1.2K 1

Последният протокол 🇧🇬

1988- ма!
Януари:
- Илия Минев учредява дружество за защита правата на човека!
Март:
- Огласен е Русенския комитет! ...

Volter

Prose » Short stories

1.5K 1

Между мъже на 8-ми 🇧🇬

Между мъже на 8-ми
Всички знаем какво правят жените на 8-ми март, т.е. не знаем, а само подозираме... и това е добре.
„Добре е, че и те знаят какво правят мъжете им, защото иначе, какво ще правят само жени, без мъже наоколо, баш на 8-ми” – тая мисъл обаче не е моя, а на собственика на кварталното ни ...

lordly

Prose » Short stories

1.2K 7

Марги - 14 🇧🇬

Учителката ми по история в девети клас успя да ме накара не само да се влюбя в предмета, който дотогава ме очароваше колкото паяк в леглото, а и да се запаля по любимата й тема „Великите жени“. Изчетох де що книги успях да открия и стигнах до велико откритие – дипломация му е майката, за да оцелееш ...

Marmadun

Prose » Novellas and novels

1.7K 1

"Хабиби" или "Време разделно"? 🇧🇬

“Хабиби” или “Време разделно”?
Дойде разделното време
Седя си аз в своето светилище, отрупано с книги и прах, където съм напълно защитен и изолиран от всеки чудовищен досег с бруталната, материалистична, развратна и невежа реалност, потопен в изпълнените с болезнен исторически ужас страници на “Врем ...

Galifray

Prose » Short stories

1.9K 1 4

Пояснение 🇧🇬

Пояснение
Все пак, да поясня...
Мартениците се свалят, когато видите щъркел. Повтарям: ЩЪРКЕЛ! "Щръкнал" е друга дума.

nikjelev

Prose » Humorous, Others

1.5K 2

Пъкъл XIV 🇧🇬

ПЪКЪЛ XIV
Постоянният шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.
Йерихон е приел участта си на ...

йеромонах

Prose » Short stories

798

Среща 🇧🇬

Слънцето яростно прежуряше и жените, които се щураха из селското гробище търсеха прохлада под побелелите от прах дървета. Беше Задушница и малкото останали в селото хора почитаха своите покойници. Повечето гробове бяха с изгнили и почернели от дъждовете, и слънцето кръстове, и в морето от стари гроб ...

tankatanka79

Prose

1.1K 1 10

Обичам те... 🇧🇬

Обичам те,
Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам ...

evageorgieva96

Prose » Others

1.9K 2

Гръмоотвержена история 🇧🇬

Бяха времена, когато змейовете още дружаха с хората или поне с някои от тях, когато можеше да видиш хоро от самодиви в горите и да срещнеш северни тролове по пещерите, да мернеш опашката на русалка в по-дълбоките реки и дори да станеш свидетел на лудото препускане на кентавър. Зевс още царуваше на О ...

AnnyGyurova

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous

1.1K 1 2

Зимен сън 🇧🇬

Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...

Н.К

Prose » Short stories

1.2K 2 7

В себе си 🇧🇬

Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд ...

Ефир

Prose » Others

1.1K 1

Ще живея и ще умра 🇧🇬

Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...

liubomira97

Prose » Others

1.8K 1

Подаръче за лека нощ 🇧🇬

Тичане по права линия от дясната страна на тротоара. Колко от плочките са пукнати? Вчера бяха девет, днес са тринайсет. Как стана това? Не е валяло.
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...

redeems

Prose » Short stories

1.4K 7

За ТЕБ 🇧🇬

Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

954

Пет часа до морето - размисъл за обикновените неща 🇧🇬

Слизаше бавно по стълбите и бършеше сълзи с напуканата си длан. Груба длан, в която влагата попиваше като юлски дъжд в напукана земя. Излезе и затвори внимателно тежката врата на дирекцията на железниците.
Две трети от живота си Желязко Пътев беше прекарал в работа и не каква да е работа, а работа п ...

strina

Prose

1.1K 1

Сънят на средностатистическия Бог 🇧🇬

Когато Той заспа, Той засънува, и Светът се роди в Неговия Сън.
Той сънува истерични стари госпожи, които не харесват рап и рок, нито чалга, нито даже фолк, които мразят плюнки в асансьора и се отвращават от смеха. Стари, истерични госпожи, които гледат Новините и се молят всичко да е истина, така ч ...

redeems

Prose » Short stories

1.3K 7

Искам да чуя туптящото ти сърце 🇧🇬

-Прегърни ме. - той мигновенно обви ръце около стегнатото й тяло. - Люби ме, нека последния ни път е съвършен. -Не трябва да свърши така. Не искам да те изгубя като пясък между пръстите, не искам да си тръгнеш в горчивата,като бяло вино слънчева светлина. -На някои любови не им е писано. - той внима ...

НиколС

Prose » Short stories

1K 1

Душа 🇧🇬

Когато душата на един човек умре, той умира цял.
И се превръща в празна опаковка, безличен и безформен като кал.

osemshest

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 6

Short stories and prose by contemporary authors

Кастинг за принцеси (за конкурса) 🇧🇬

Да, той 🇧🇬

Нарушител (за конкурса) 🇧🇬

Скедеса, сестрата на Спартак 🇧🇬

Скороговорка 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Локвата 🇧🇬

Пелтекът и Всичко /2/ 🇧🇬

Лятна командировка/7 🇧🇬

1-5. "Мистерията на изгубения пръстен" 🇧🇬

Дупката /не е за конкурса, но си е капан/ 🇧🇬

И дойде денят 🇧🇬

Предателството на Ума (Част Втора) 🇧🇬

...Разговори на любовта...(1) 🇧🇬

Смешни капанчета /извън конкурса/ 🇧🇬

Пелтекът и Всичко 🇧🇬

Предателството на Ума (Част Първа) 🇧🇬

Като без дом 2 🇧🇬

Капанът на живота / за конкурса / 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Никога не се казва никога 🇧🇬

Обади се 🇧🇬

Последният протокол 🇧🇬

Между мъже на 8-ми 🇧🇬

Марги - 14 🇧🇬

"Хабиби" или "Време разделно"? 🇧🇬

Пояснение 🇧🇬

Пъкъл XIV 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Обичам те... 🇧🇬

Гръмоотвержена история 🇧🇬

Зимен сън 🇧🇬

В себе си 🇧🇬

Ще живея и ще умра 🇧🇬

Подаръче за лека нощ 🇧🇬

За ТЕБ 🇧🇬

Пет часа до морето - размисъл за обикновените неща 🇧🇬

Сънят на средностатистическия Бог 🇧🇬

Искам да чуя туптящото ти сърце 🇧🇬

Душа 🇧🇬

Queue