Свири пиано. Искам днес да полудея.
И както свирило си и преди
да ми напомняш що с болката живея
и що са мокри моите очи.
Свири мелодията – същата, ...

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
Потъвам все надолу, ...

И ние сме като птиците.
И умираме сами!
От любов!
А как боли от любовта!
И притискаме ...

Понякога си тъжна, понякога щастлива,
усмихваш се небрежно, а после мъничко крещиш.
Като червена роза – изящна, но бодлива,
и без да осъзнаваш винаги блестиш.
Поглеждам те и вече ярко като слънце грея, ...

Догони я
Откриваш любовта,
красивата мечта,
оглеждаш се назад
и мигом-кръговрат... ...

Чувствам се като прашинка
от мощен магнит привличана;
капчица от морската пяна
с бурния вятър издигана;
зрънце във мида, което ...

Какво съм аз
Сърцето ми е свито и наранено и въпроси ме връхлитат безброй.
Колко бързо живота излетя...
Обръщам се назад и се питам какво бях аз през тези години?
Дете, бродещо по прашния път с напукани крачета от селската ...

Облечен в лилаво,
люляк малък се усмихна,
започва хубаво начало
и тя към някъде политна.
Облечена в бяло, ...

Любовта е магия, песен,
бързо тя ни обзема
и тя е пламък чудесен,
що дава и нищо не взема.
Любовта е лъчът светлина, ...

Не съм аз просяк, но не съм богат
и само във съня си съм различен.
Там прося, там раздавам благодат,
там чувствам се съвсем приличен.
Сънят ни е мечта, събираща в едно ...

Девствена гора,
шепнещи листа -
половината ми детство мина
в тази долина.
Сенки стари, забравени, ...

Имам право на последно желание,
имам право на последна надежда.
Години наред аз бях твое наказание,
а в списъка ти, само като бройка се нареждам...
... ...

Остави ме да спя.
Искам да съм там и да те имам!
Всяка нощ аз те санувам,
там сме двама, обичаме се.
Реалността е така различна, обаче - ти си с нея, а ...

Сърцето ми вече забравило те е
и очите ми вече не плачат.
Споменът за тебе немее
и думите ти нищо не ми значат.
Не ми липсват ласките ти, ...

Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...

Гмуркам се в пробити небеса,
за да открия себе си сред капките нежни.
Палещи лъчи се влитат във дъга,
създавайки призраци от моите копнежи.
Ти разказваше забравени приказки, ...

Имам ръководство за игра настолна,
господарят на тъмницата да бъда мога.
Имам зарче със страни дванайсе‘.
Имам фигурки на Хикс-Мен даже.
Там са Кити Прайд и Нощна сянка. ...

Убий всичките си приятели
Е, можеш да криеш много за себе си,
но скъпа, какво ще направиш?
И може да спиш в ковчег,
но миналото не е приключило с теб. ...

PanzerVA says: през сънищата се прокрадваме взаимно...
PanzerVA says: и неизбежно се срещаме...
PanzerVA says: някъде там...
proxima says: красиво е...
PanzerVA says: под дървото с дъх на канела... и ром.... ...

Погълната от падащата пепел
над бялото платно поспира тя
и някой сякаш нежно я подсетил
и някой сякаш леко я подпрял
сред сивата вълна на самотата ...

На папа Йоан Павел II
В началото на този странен век
эамина си един велик човек,
от Господа изпратен на земята
на хората да носи светлината! ...

Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...

> "Едно дете попита: "Какво е тревата?",
> като ми носеше
> пълни шепи.
> Как бих могъл да отговоря?
> Повече отколкото детето аз ...

май е и любов
пречистваща цъфти и
душепрелестѝ

Моят свят
Дали измислих този миг –
камбанен звън,
отмерващ
глътки въздух за душата ми. ...

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...

Сред комините на модерния свят и пушека от новите технологии имаше едно нещо, което винаги оставаше универсално и неподправено - това беше новината.Всеки искаше да бъде информиран и навътре в нещата около съществуването ни.Тази тежка задача бяха поели медиите във всичките си форми и размери, но колк ...

Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...

Отдадени на бъдеще незнайно,
Държа аз смело твоята ръка.
И всичко що е тъй омайно
Води ни към вечността.
Пътища далечни уж един от друг разделят ни сега, ...

Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...

Per aspera ad astra
ReмаTe
Благодаря, че те има,
когато страшно боли,
на кръст е душата ...

Няма и няма такава любов,
дето да не е раздяла.
Камък на шията, лъскав хомот,
кретат по-пътя към Рая.
Няма и няма такава любов, ...

Освободи ме... освободи ме.
Прости ми!
Търсих желанието, търсих страстта.
Бебешки кичур...
Мислех че съм голямо момиче... ...

Десни лидери днес ни управляват
като социалисти хитро маскирани!
За наша сметка те се обогатяват,
лъжат ни, че криво са разбирани!
Лявата риторика те ловко употребяват, ...

Искам те сега
и в последния ми час да си до мен,
нека светът да е срещу нас ,
нека Ангела Свят да ни гони.
Нека, аз ще се бия за теб дори и със Смъртта. ...

Кикот камъка разнесе! Вой на вопъл!
Златен звън! И посърна есента, инкарнирана с безкрай-контраст!
Вятър блясъка поднесе в погледа на водно конче!
И с омая на деня сега се рея в пролетта докъдето се простира свободата на водата от потока дето плиска!
Класиката е винаги на място, но ако ти харесва бл ...