maikata
200 el resultado
Мечти между небето и земята.
Бентлита по магистрали.
По изровените тротоари -
тихо скъсани обувки.
Едно дете мечтае на глас ...
Бентлита по магистрали.
По изровените тротоари -
тихо скъсани обувки.
Едно дете мечтае на глас ...
336
Луд вятър.
Писък на дървета.
Мълчание на хора.
По слънчеви пътеки
избраните вървят. ...
Писък на дървета.
Мълчание на хора.
По слънчеви пътеки
избраните вървят. ...
465
3
Отиде си, приятелю.
И нищо със себе си не взе.
Остави добротата
на нечовеците да свети
в блудното им време. ...
И нищо със себе си не взе.
Остави добротата
на нечовеците да свети
в блудното им време. ...
522
1
Е, как така -
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...
390
2
Дните ни са светла паяжина.
О, боже, колко сълзи -
отронени и скрити
в щастливите и мъчните ни дни.
О, боже, колко добрина - ...
О, боже, колко сълзи -
отронени и скрити
в щастливите и мъчните ни дни.
О, боже, колко добрина - ...
375
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито, ...
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито, ...
785
2
Колко обувки скъсах
да бягам от теб, да бягам след теб,
на завоя на своя живот разсеяно спирам,
уж нищо не подозирам, а тебе да чакам.
И пак да умирам, и пак да се раждам, ...
да бягам от теб, да бягам след теб,
на завоя на своя живот разсеяно спирам,
уж нищо не подозирам, а тебе да чакам.
И пак да умирам, и пак да се раждам, ...
479
3
И все ще чакаме да дойде хубавото време.
Ще чакаме все приказни неща
на гръб понесли своето бреме
от вчерашно несбъднато.
В зимата студена, под дебелите палта ...
Ще чакаме все приказни неща
на гръб понесли своето бреме
от вчерашно несбъднато.
В зимата студена, под дебелите палта ...
377
1
Ще се метна на динена лодка,
ще похапна по път, за из път,
ще избягам от нищото,
ще избягам от пустото,
ще достигна оазис с пустини, ...
ще похапна по път, за из път,
ще избягам от нищото,
ще избягам от пустото,
ще достигна оазис с пустини, ...
371
Танцувахме случайно. Армстронг.
Люлееше се старият таван от празнични тръби.
А дълго след това ми каза -
от изрязания на прозореца ми силует си трепнал.
Люлееше се старият таван от празнични тръби.
А дълго след това ми каза -
от изрязания на прозореца ми силует си трепнал.
385
Пет огньове съм наклала сред потайни нощи,
пет омесила съм пити и в жарава с омайниче изтляха.
И аз тлея и лудея ден и нощ в жарава,
как любима да ти стана?
В тъмна доба на кръстопът да те пресрещна, ...
пет омесила съм пити и в жарава с омайниче изтляха.
И аз тлея и лудея ден и нощ в жарава,
как любима да ти стана?
В тъмна доба на кръстопът да те пресрещна, ...
413
3
Следвай ме по пътеката на дните!
Когато много ме боли, до мен бъди,
до мен бъди, когато радост разлюляна,
като камбана в бистрото звъни.
Не ме прави смешна, Любов, ...
Когато много ме боли, до мен бъди,
до мен бъди, когато радост разлюляна,
като камбана в бистрото звъни.
Не ме прави смешна, Любов, ...
347
Е, цял живот няма да сме аз и ти.
През рамо се усмихваш, под кичур поглеждам.
Жената трябвало да бъде чудо -
красиво, тайнствено и силно,
съвсем по книгите - ще ме обичаш. ...
През рамо се усмихваш, под кичур поглеждам.
Жената трябвало да бъде чудо -
красиво, тайнствено и силно,
съвсем по книгите - ще ме обичаш. ...
436
Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
393
При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...
359
С дълбоко смущение, направо с притеснение,
признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.
И не че мозъчните клетки ми са кът,
и не от страх, че ще ме заподозрат.
От вчера съм в борба с прасето, ...
признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.
И не че мозъчните клетки ми са кът,
и не от страх, че ще ме заподозрат.
От вчера съм в борба с прасето, ...
374
Разплакано си тръгва лятото.
Отива си.
И роклите си пеперудени събира.
За сбогом кестените махат
и светят от слънцето запалени ...
Отива си.
И роклите си пеперудени събира.
За сбогом кестените махат
и светят от слънцето запалени ...
430
На улицата селска вятърът изтича.
Застана бос до пътното дърво,
в клоните се покатери
и хукна, дявол знае накъде.
И бистър ден ми смигна, ...
Застана бос до пътното дърво,
в клоните се покатери
и хукна, дявол знае накъде.
И бистър ден ми смигна, ...
412
Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
373
Господи, колко дълго ще те нося в себе си.
Докато те открия в пътечката на друга длан.
Колко дълго ще те имам,
докато спра пред чужда врата.
Ще тръгна боса по стълбата на вятъра, ...
Докато те открия в пътечката на друга длан.
Колко дълго ще те имам,
докато спра пред чужда врата.
Ще тръгна боса по стълбата на вятъра, ...
404
Мисля все за теб.
Искам да съм все до тебе.
Хладно вече стана.
Ако сняг забръска,
искам ти да ме завиеш - ...
Искам да съм все до тебе.
Хладно вече стана.
Ако сняг забръска,
искам ти да ме завиеш - ...
527
Казват - остаря душата ти.
Казват - времето избяга. Къде ще го стигнеш?
Казват, казват, казват...
Целия ден валя и никой не видя дъгата,
надхитрила тъмните облаци, ...
Казват - времето избяга. Къде ще го стигнеш?
Казват, казват, казват...
Целия ден валя и никой не видя дъгата,
надхитрила тъмните облаци, ...
427
2
Тя може всичко -
по Еньов ден - на ранина
от тичинков прашец и слънчеви петна
хляб къщен да замеси -
магия за любов. ...
по Еньов ден - на ранина
от тичинков прашец и слънчеви петна
хляб къщен да замеси -
магия за любов. ...
399
Стариците плетат чорапи
през дългите си нощи
за късите си дни.
Мушкато на прозореца заспива -
сънува жълтото си лято, ...
през дългите си нощи
за късите си дни.
Мушкато на прозореца заспива -
сънува жълтото си лято, ...
439
Най-праведно живее този, който си мълчи,
най-честен е този, който не смее да каже лъжата,
най-добър - този, който си подава и другата буза.
Това не ми харесва в религията Христова
и в същината на нещата се мъча да открия ...
най-честен е този, който не смее да каже лъжата,
най-добър - този, който си подава и другата буза.
Това не ми харесва в религията Христова
и в същината на нещата се мъча да открия ...
526
На чаша прилича женското лице,
обхванато от мъжки пръсти
и мед или пелин - според случая - ще пиеш.
В неделна утрин, двама, на разходка -
какво по-хубаво да е? ...
обхванато от мъжки пръсти
и мед или пелин - според случая - ще пиеш.
В неделна утрин, двама, на разходка -
какво по-хубаво да е? ...
464
Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам ...
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам ...
1479
6
Станах мъдра. Спрях на завоя.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
595
4
В средата на лятото, в дъното на жегата
тече река, още непресъхнала.
Тополите вода сънуват.
Остри върхове навеждат,
за да се напият. ...
тече река, още непресъхнала.
Тополите вода сънуват.
Остри върхове навеждат,
за да се напият. ...
447
4
Моят син мери времето с тънки крачета
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...
594
4
На възел вързани, преплетени в едно,
изяждат се душите ни сами.
Без мен не можеш и без теб не дишам,
а сплетени в едно, мечтаем за пространство.
И освободен от моите думи да си, ...
изяждат се душите ни сами.
Без мен не можеш и без теб не дишам,
а сплетени в едно, мечтаем за пространство.
И освободен от моите думи да си, ...
440
2
Голямото размръзване дочакахме.
Накрая на ледниковия период,
в началото на голямото топене,
шеметно се завърта планетата.
Топло ручейче - будна мисъл - ...
Накрая на ледниковия период,
в началото на голямото топене,
шеметно се завърта планетата.
Топло ручейче - будна мисъл - ...
451
3
Чака жадната земя,
преживяла толкова неща,
пролетния топъл дъжд.
Между смях на птици
и небесни сълзи ...
преживяла толкова неща,
пролетния топъл дъжд.
Между смях на птици
и небесни сълзи ...
538
4
Изпрало лятното си синьо,
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми. ...
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми. ...
708
7
Сънувах едно стихотворение,
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено, ...
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено, ...
498
1
Всеки ден - зрънце надежда за утре.
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне . ...
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне . ...
507
3
Стари приятелю, накъде -
в следобедния час на живота,
в удължените сенки на спомена,
който променя истинското начало -
жертва на надежди и разочарования... ...
в следобедния час на живота,
в удължените сенки на спомена,
който променя истинското начало -
жертва на надежди и разочарования... ...
432
Горещо и тръпно, и есенно
последната нощ над нас избеля.
Таванът, картините - тъжна импресия
на празното вече легло.
Разхвърляни дрехи, събрани за път, ...
последната нощ над нас избеля.
Таванът, картините - тъжна импресия
на празното вече легло.
Разхвърляни дрехи, събрани за път, ...
615
Гледаш ме и се усмихваш - защо?
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...
501
Бях сама във времето,
когато писано е да са двама.
И се залъгвах, че ще бъдем двама -
когато го поискам и реша.
А времето - пясък във стъкло, ...
когато писано е да са двама.
И се залъгвах, че ще бъдем двама -
когато го поискам и реша.
А времето - пясък във стъкло, ...
524
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
