without_a_definition
259 el resultado
Макрокосмос в епруветка
се разля ембрионално в мен.
Зародишно вдишвам вселена
и на умиране плюя свят.
Звезди пулсират в клетки, ...
се разля ембрионално в мен.
Зародишно вдишвам вселена
и на умиране плюя свят.
Звезди пулсират в клетки, ...
1332
15
Лятото си тръгна уморено от лицето ми
преди да ме настигне подранила есен.
И пролет също не успя да ми се случи
под зимно одимените ми мигли.
Есента увяхва с калните си пръсти ...
преди да ме настигне подранила есен.
И пролет също не успя да ми се случи
под зимно одимените ми мигли.
Есента увяхва с калните си пръсти ...
503
10
Момичето, което не искаше да бъде жена,
излезе на среща със своята невинност.
Пристигна навреме с развързани кецове
и седна в края на пейката (до кошчето).
Момичето, което не можеше да бъде жена, ...
излезе на среща със своята невинност.
Пристигна навреме с развързани кецове
и седна в края на пейката (до кошчето).
Момичето, което не можеше да бъде жена, ...
740
12
Хартиено небе,
омачкано от облаци
се извалява в мен
с капки от мастило.
А нощем локвите, ...
омачкано от облаци
се извалява в мен
с капки от мастило.
А нощем локвите, ...
568
8
Пунктирани линии.
Веднага ми замирисва на асфалт
и ме обсаждат мантинели.
Но тези линии не винаги са линии,
защото получават ...
Веднага ми замирисва на асфалт
и ме обсаждат мантинели.
Но тези линии не винаги са линии,
защото получават ...
1246
10
Тя няма очи.
Има две слънчогледови семки,
увити в найлон,
за да не си надраска клепачите.
И никой досега ...
Има две слънчогледови семки,
увити в найлон,
за да не си надраска клепачите.
И никой досега ...
678
8
Крушката в банята пак изгоря.
Мисля да я сменя с портокал.
Плочките също ме дразнят.
Сини като следи от насилие
и напръскани с релефно бяло... ...
Мисля да я сменя с портокал.
Плочките също ме дразнят.
Сини като следи от насилие
и напръскани с релефно бяло... ...
552
8
Мария, Мария,
къде си изгуби
пак реалността,
Мария?
Я отвори онова ...
къде си изгуби
пак реалността,
Мария?
Я отвори онова ...
528
7
Уморих се от пълнолуния,
когато луната е просто палачинка,
залепнала върху мухлясал таван.
Обърни се на другата страна.
Не ти. Луната имах предвид. ...
когато луната е просто палачинка,
залепнала върху мухлясал таван.
Обърни се на другата страна.
Не ти. Луната имах предвид. ...
634
8
Събудих се сама.
Само аз и главоболието
лежим до стената.
И не съм отпечатана
върху ничие лице, ...
Само аз и главоболието
лежим до стената.
И не съм отпечатана
върху ничие лице, ...
529
6
Под табуретката
зад чорапите ти,
май че остана
нещо от снощи.
А, не си го видял. ...
зад чорапите ти,
май че остана
нещо от снощи.
А, не си го видял. ...
482
3
Ще те науча да правиш разлика
между прозорците
и огледалата. Навреме.
Ще се науча да те забравям,
докато абстинентно ...
между прозорците
и огледалата. Навреме.
Ще се науча да те забравям,
докато абстинентно ...
750
8
Осмелих се да те препрочета. Дори още по-бавно.
Без да се смущавам от разкъсващото ме сричане
и без да се крия зад речници от загадките в теб.
Кой така бездарно те редактира в мое отсъствие?
Изкуших се да те отворя на произволна страница. ...
Без да се смущавам от разкъсващото ме сричане
и без да се крия зад речници от загадките в теб.
Кой така бездарно те редактира в мое отсъствие?
Изкуших се да те отворя на произволна страница. ...
496
7
Парченца луна.
Отражение на залез.
Сглобих си слънце.
***
Пушек от комин ...
Отражение на залез.
Сглобих си слънце.
***
Пушек от комин ...
491
6
Утрешен епизод
от закъснял живот
пълзи
(изнемощяло)
към екрана ...
от закъснял живот
пълзи
(изнемощяло)
към екрана ...
405
4
В тази мотриса
се качваме
щастливо разплакани,
освен кувиозно подранилите
и свикнали с тясното. ...
се качваме
щастливо разплакани,
освен кувиозно подранилите
и свикнали с тясното. ...
614
6
Ловуващи зеници
преследват
зрителните измами.
Строшени лица
кървят ...
преследват
зрителните измами.
Строшени лица
кървят ...
527
4
Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас ...
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас ...
563
3
Керамично съм те обходила по липсващите части
на сглобената набързо от мен представа за теб.
Въжено съм те преследвала през всички детайли,
които някога са запълвали моите зейнали пробойни.
Мълчах. Преговарях. Крещях. Раждах. Самоубивах. ...
на сглобената набързо от мен представа за теб.
Въжено съм те преследвала през всички детайли,
които някога са запълвали моите зейнали пробойни.
Мълчах. Преговарях. Крещях. Раждах. Самоубивах. ...
681
9
Вратите обезглавиха своите ключалки,
за да се предпазят от стържещото в тях ръждясване
И се превърнаха в правоъгълна проекция на силуетите,
които някога са преминавали през тях.
Но геометрията се оказа недостатъчна ...
за да се предпазят от стържещото в тях ръждясване
И се превърнаха в правоъгълна проекция на силуетите,
които някога са преминавали през тях.
Но геометрията се оказа недостатъчна ...
478
1
Скъсани афиши и увехнали цветя в гримьорната.
Аплодисментите от снощи днес звучат пресилено.
Декорите овехтяват, заставени да са съпричастни.
Репликите ще стърчат утре от устите на аматьори.
Не ми достига артистичност, затова играя себе си. ...
Аплодисментите от снощи днес звучат пресилено.
Декорите овехтяват, заставени да са съпричастни.
Репликите ще стърчат утре от устите на аматьори.
Не ми достига артистичност, затова играя себе си. ...
597
5
Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш, ...
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш, ...
513
3
Височината на пиедесталите се измерва в прикриване.
Зад лъскавия целофан всички мечтаем за разопаковане.
Докато придобиваме разни форми, пилеем съдържание.
А страхът да не бъдем омачкани напълно ни деформира.
Протягаме празните ръце, изтръпнали от недокосване. ...
Зад лъскавия целофан всички мечтаем за разопаковане.
Докато придобиваме разни форми, пилеем съдържание.
А страхът да не бъдем омачкани напълно ни деформира.
Протягаме празните ръце, изтръпнали от недокосване. ...
523
3
Вътре в мен е безкрайно, но няма място за реалност.
Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.
Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.
А болката е моето наказание за неправилно обичане.
В моето време миговете са съблечени от часовниците. ...
Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.
Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.
А болката е моето наказание за неправилно обичане.
В моето време миговете са съблечени от часовниците. ...
463
1
Да ти разкажа ли за другата страна на луната?
Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.
Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.
И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.
Да те заведа ли на разходка до любимото си място? ...
Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.
Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.
И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.
Да те заведа ли на разходка до любимото си място? ...
536
4
Горделивостта има навика
да ме посещава извънредно
в моменти, когато удавника
е моето превъплъщение поредно.
Алчност мога да изпитвам само ...
да ме посещава извънредно
в моменти, когато удавника
е моето превъплъщение поредно.
Алчност мога да изпитвам само ...
590
6
Не ме търси зад ъгъла.
Аз крия се сред хората.
Ще ме познаеш лесно.
Аз нося само мислите си.
Ще поискаш повече. ...
Аз крия се сред хората.
Ще ме познаеш лесно.
Аз нося само мислите си.
Ще поискаш повече. ...
650
6
Стерилно бели полета и успоредни редове
приютяват черното на моя безпорядък.
В думите си вплитам чужди гласове,
осакатени сетива и душевен припадък.
Смачкани листове и задраскани фрази ...
приютяват черното на моя безпорядък.
В думите си вплитам чужди гласове,
осакатени сетива и душевен припадък.
Смачкани листове и задраскани фрази ...
549
2
Катранена съм сутрин. Но само понякога.
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.
Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се. ...
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.
Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се. ...
877
4
Бележка от автора:
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се г ...
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се г ...
700
1
От задушените ми крясъци
се раждат земетръсни думи.
Зачевам от тъгата
в чуждите очи.
Всяка моя стъпка запечатва ...
се раждат земетръсни думи.
Зачевам от тъгата
в чуждите очи.
Всяка моя стъпка запечатва ...
492
2
Бележка на автора:
Пристрастена съм към тефтерите и може да забравя да си сложа бижута, но тефтер в чантата ми винаги има. Благодарение на което, в петъчно-съботното безвремие миналата седмица, размислите на мен и моите приятелки бяха омастилени...
Моника: В нощта, когато непълнолунието не упражнява ...
Пристрастена съм към тефтерите и може да забравя да си сложа бижута, но тефтер в чантата ми винаги има. Благодарение на което, в петъчно-съботното безвремие миналата седмица, размислите на мен и моите приятелки бяха омастилени...
Моника: В нощта, когато непълнолунието не упражнява ...
766
1
Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.
Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.
Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.
Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.
С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове. ...
Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.
Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.
Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.
С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове. ...
524
1
Улични продавачи,
улични кафенета,
улични хора.
Преоценена самота
се утаява ...
улични кафенета,
улични хора.
Преоценена самота
се утаява ...
514
5
Завих се презглава с това, което остана от мен.
Остана ли нещо повече от оголени кабели?
И дишам пак през очите. Безкислородно догарям.
Завинаги ще се стичам по реотани.
Присадих добротата си в неподходящи души. ...
Остана ли нещо повече от оголени кабели?
И дишам пак през очите. Безкислородно догарям.
Завинаги ще се стичам по реотани.
Присадих добротата си в неподходящи души. ...
499
1
Днес реших да разтворя всички прозорци,
да се проветря от прашасалото в мен минало.
Но уличният въздух само сгъсти самотата
и по мислите ми полепнаха чуждите сажди.
Вчера прерових до един всички гардероби, ...
да се проветря от прашасалото в мен минало.
Но уличният въздух само сгъсти самотата
и по мислите ми полепнаха чуждите сажди.
Вчера прерових до един всички гардероби, ...
457
6
Нарисувай ме с пръстите си във въздуха.
Аз сама ще придобия нужната форма.
А дотогава потанцувай с моята снимка.
После ме сгъни и ме сложи в джоба си.
Напиши ми нещо на касовата бележка. ...
Аз сама ще придобия нужната форма.
А дотогава потанцувай с моята снимка.
После ме сгъни и ме сложи в джоба си.
Напиши ми нещо на касовата бележка. ...
569
10
Ела бързо тук! Приготвила съм ти най-страшните белезници.
От днес нататък вече няма да чувстваш и правиш разделно.
Сърцето ти ще заключа в кухината на черепа. Каква агония!
И ще пирувам над трупа ти в локва от съсирена искреност.
Твоята жажда влива в мен океан от затворени завинаги очи. ...
От днес нататък вече няма да чувстваш и правиш разделно.
Сърцето ти ще заключа в кухината на черепа. Каква агония!
И ще пирувам над трупа ти в локва от съсирена искреност.
Твоята жажда влива в мен океан от затворени завинаги очи. ...
506
2
Чувствата ми се скитат безпризорни денем по улиците.
Ровят се в кофите за боклук, търсейки огризани спомени.
Слабеят от подхвърлените им залъци лъжи и лицемерие.
И дори децата се присмиват на дрипавата им наивност.
Чувствата ми пренощуват всеки път пред различна врата. ...
Ровят се в кофите за боклук, търсейки огризани спомени.
Слабеят от подхвърлените им залъци лъжи и лицемерие.
И дори децата се присмиват на дрипавата им наивност.
Чувствата ми пренощуват всеки път пред различна врата. ...
582
7
Разкървавеното ми детство
е ухилено по кривите плочки.
От твоето изоставено детство
ръждясаха много пързалки.
На всички мои парцалени кукли ...
е ухилено по кривите плочки.
От твоето изоставено детство
ръждясаха много пързалки.
На всички мои парцалени кукли ...
640
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
