Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Отпий, не убива това... 🇧🇬

Поредната маска. В смеха си се крия.
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

905 9 22

Сливнишка земя 🇧🇬

На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...

dansyto

Poesía » Civil, Otra

717 2 2

Дисекция на тъгата 🇧🇬

В среднощна пробуда среднощно дочух
обажда се глухо капчукът.
Но луд е навярно вечерният дух
и стръмни безсъници чукат.
Ужасно е тъжно да имаш крила, ...

radi.

Poesía » Otra

926 5 14

Прегърни се 🇧🇬

Седни на люлката и се люлей,
затвори очи – пред теб ще се изправят светове.
Едните ще са черни, другите ще бъдат бели.
Ще има гора от пеперуди,
а другото ще е пустиня. ...

ЛюбовНикифорова

Poesía » Verso libre

1.2K 1 2

Новата звездичка 🇧🇬

Ти ще дойдеш с утрото чудесно
Да стоплиш моят свят
Да влезеш в сърцето ми ще бъде лесно
С теб не ще да има рай и ад.
Ще има само аз и ти ...

Pacopacev

Poesía » De amor

585

Равноденствие 🇧🇬

... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела- ...

Ranrozar

Poesía » De amor

1.7K 12 37

Част от сърце 🇧🇬

Много тъмно кафяви били очите на момчето,
не можел той да вижда нищо в светъл цвят.
Дори облаците бели по небето,
тъмни били-както целият му негов свят.
Вдишвал лято, но издишвал зима, ...

Tifa

Poesía » De amor

924

Коя си ти? 🇧🇬

/На Боян Петров - Съни/
Ей ти, защо си тъй прекрасна,
сурова, непристъпна, безпощадна?
Защо съм влюбен до полуда,
сърцето ми защо открадна? ...

художника

Poesía

648 1 2

Ако знаеше... 🇧🇬

Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...

paloma66

Poesía » Filosófica

1.5K 6 7

Обещай ми 🇧🇬

Боли ме след всяка нанесена рана,
пак се страхувам, че този път няма да стана,
не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,
ала сякаш това дава ми сили да продължа.
Недоизказани истини, слабост и тайни ...

ТеодораМаринова

Poesía » De amor

843 1

На една интернетна любов 🇧🇬

подготвям
нашето неслучване
последно е
за тази зима
последно е ...

670301

Poesía

661 1 1

... И една използвана игла... 🇧🇬

Лошо ми е, вие ми се свят…
… не съм се чувствал по-добре
и съм доволен от живота,
когато ти си моят опият,
и имам доза или две, ...

RainMann

Poesía » Otra

1.1K 1 1

Кестен от небето 🇧🇬

Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници ...

yotovava

Poesía » De amor

852 8 9

Първият звънец 🇧🇬

Първият звънец
В училището квартално пълно е с деца,
училищният звънец призовава ги сега.
Малки и големи с букети красиви, цветя,
носят ги за учителите любими с топлота! ...

valcanyon

Poesía » Civil

2.2K 3

Искам 🇧🇬

Думите ти ято са в небето,
птиците повикани на юг
ще скрия самотата си с пердето
и сърцето ми довчерашен приют.
Искам днес да бъдеш себе си, ...

Гошето1

Poesía » De amor

943

Евина вина 🇧🇬

Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...

bibsun

Poesía

1.1K 1

Абе, кучки са, нали ги знам!... 🇧🇬

(Монолог на една майка)
Златно си ми е момчето
и на всяка няма да го дам –
ще му наранят сърцето!...
Абе, кучки са, нали ги знам!... ...

Роби

Poesía » De humor

1.1K 13 19

Назад във времето 🇧🇬

Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...

NovelaDenarova

Poesía

1.9K 4

Мрачен край 🇧🇬

В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...

Amiliq999

Poesía » Filosófica

1K 2

Надежда 🇧🇬

Пролетен ден и
землист полъх на есен...
Намек за обич?!

RosilinaHesapchieva

Poesía » Formas orientales, Otra

1.1K 4 2

Дай ми път 🇧🇬

Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш ...

Maryroj

Poesía

730 1 3

Моите есенни дружки 🇧🇬

Моите есенни дружки са бойни момичета.
Те преобръщат света, ако нещо си струва.
Могат да бъдат и нежни, когато обичат.
Не лицемерничат, мразят да се преструват.
Моите есенни дружки са верни до … втръсване. ...

keri-88

Poesía » Otra

1.3K 4 11

Лунната пътека 🇧🇬

ЛУННАТА ПЪТЕКА
Плъзгам се по елипсата на лунната пътека.
В очите ми блестят безброй искрящи лъчи.
Тялото в безтегловност, в плах шепот олеква.
Тъмнината безмилостна, страшна мълчи. ...

NadeBo

Poesía

951 2 2

Отърви ме 🇧🇬

Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото, ...

Eipril

Poesía » Otra

658 3 6

Ден на събиране 🇧🇬

Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

596 3 2

В друг живот... 🇧🇬

По принцип си отивам много тихо.
Защо са крясъци и
суета?
Когато някъде се чувствам никой -
си тръгвам с, гордо вдигната глава!.. ...

diesto

Poesía » De amor

689 6 7

Не се лъжи 🇧🇬

Не ме мъчи, тук слагам лист хартия.
Изпей сама днес себе си в рефрен.
Щом си душа, затънала до шия,
плачи сама за себе си, без мен.
Не се лъжи - изгубила си всичко ...

svetlitschka

Poesía

682 4 9

Поклон 🇧🇬

ПОКЛОН
Отекват глухо стъпките ми в двора,
бурени увиват се в краката,
тъжен поглед е навел стобора,
без панти е провиснала вратата. ...

художника

Poesía

475 1 2

Случайна среща 🇧🇬

Случайна среща
Приятел ме срещна тия дни на пазара.
Не бяхме се виждали години бая,
та скачаха мислите във надпревара
"помниш ли, знаеш ли, уау, как така?" ...

Иржи

Poesía » Civil

998 3 10

Пространство... 🇧🇬

Думите са илюзии празни,
когато не ги създава сърцето
докато мечтите не ги изберат
и не им предадат смисъл...

Kalia1117

Poesía » Filosófica, Verso libre

1K 1 3

Може да сме увредени 🇧🇬

Две педи село сме - не ще го знаеш...
Основно - криминален контингент.
Останалите пишем „колебаещ”.
Но те топят се всеки божи ден!
Крадат кога каквото падне, драги, ...

Роби

Poesía » De humor, Otra

1.2K 10 18

Reserve 🇧🇬

Запазих всичките си танци,
за теб – поканата важи!
Запазих всичките си маси,
за теб – виж келнерът стои!
Запазих всичките си мисли, ...

xubavka

Poesía » De amor

880 1 8

Есенно море 🇧🇬

Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути ...

ДИС

Poesía

859 4 12

Когато нещо липсва 🇧🇬

Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...

exs_77

Poesía

925 2

Откровено 🇧🇬

на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...

anabel7

Poesía » De amor

2.7K 18 37

Обичта не е просякиня 🇧🇬

Има обич в сърцето ми много, и сила.
И не е за награда и не е за разплата.
Вероятно защото обич ме е родила,
само нея си имам и от нея си патя.
Но какво да я правя - тя от мене извира, ...

petiana

Poesía » Otra

893 1

Един забравен спомен 🇧🇬

Тъмно е, нощта препира...
в есенната тишина, листата жълти
в хербарий сортира и спомените летни
в тъмата ги прибира.
Тъмна нощ, звездите липсват ...

aap

Poesía

543 1 6

Напиши ми писмо 🇧🇬

- Напиши ми писмо
- За какво?
- За това как сънуваш ме нощем
и разливаш по мен любовта.
Със ръце как докосваш ме още. ...

sisilotka

Poesía » De amor

986 2 3

Залезът на утрото 🇧🇬

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...

thedac

Poesía » Del paisaje, Filosófica

688 1 3

И близки, и далечни... 🇧🇬

Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...

voda

Poesía » Formas fijas

2K 14 31

Poesía de autores contemporáneos

Отпий, не убива това... 🇧🇬

Сливнишка земя 🇧🇬

Дисекция на тъгата 🇧🇬

Прегърни се 🇧🇬

Новата звездичка 🇧🇬

Равноденствие 🇧🇬

Част от сърце 🇧🇬

Коя си ти? 🇧🇬

Ако знаеше... 🇧🇬

Обещай ми 🇧🇬

На една интернетна любов 🇧🇬

... И една използвана игла... 🇧🇬

Кестен от небето 🇧🇬

Първият звънец 🇧🇬

Искам 🇧🇬

Евина вина 🇧🇬

Абе, кучки са, нали ги знам!... 🇧🇬

Назад във времето 🇧🇬

Мрачен край 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Дай ми път 🇧🇬

Моите есенни дружки 🇧🇬

Лунната пътека 🇧🇬

Отърви ме 🇧🇬

Ден на събиране 🇧🇬

В друг живот... 🇧🇬

Не се лъжи 🇧🇬

Поклон 🇧🇬

Случайна среща 🇧🇬

Пространство... 🇧🇬

Може да сме увредени 🇧🇬

Reserve 🇧🇬

Есенно море 🇧🇬

Когато нещо липсва 🇧🇬

Откровено 🇧🇬

Обичта не е просякиня 🇧🇬

Един забравен спомен 🇧🇬

Напиши ми писмо 🇧🇬

Залезът на утрото 🇧🇬

И близки, и далечни... 🇧🇬

Cola