Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени . ...
Не знам дали след тази нощ
ще пострешна утрото слънчево...
Но знам че звездите светят за мен
защото в тъмата ги виждам.
Не знам дали ще пострешна утрото ...
Хлъзгаме се по леда на духовно безхлебие.
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.
Обличаме маскарадни костюми от историята. ...
Цветя ще цъфнат тази пролет,
ще ги огрява светлина лунна
и дано като пеперуда след полет
на теб да кацна, с теб да бъда.
Аз съм си още млад и зелен, ...
Обичай ме... горчива и солена,
обичай ме и цветна и красива.
Рисувай ми любов с очите на дете.
Аз бягам от фалшиви хора и търся твоите ръце.
Докосвай ме... Докосването е изкуство, ...
Когато си отчаяна, когато си тъжна,
потърси ме аз ще дойда,
когато за разбиране си невъзможна,
потърси ме аз ще дойда..
Не ти обещавам, че ще променя нещо, ...
Експертите въртят се като дните
на седмицата, всеки ден един,
на чест, ще бъде щателно разпитан
за пушека от снощния комин.
Експертите са млади и приятни, ...
И стигнахме до този момент скъпи мой
Докоснахме и най – дълбоките си рани
И кой от двама ни не ще се брани?
Болка и любов признавам са велики
В емоциите намират се известни прилики ...
Сняг вали. Бавно снежинките се реят в небето и полепват по студената земя. Докосват се до клонките на дръвчетата, но не се разтапят, не за друго, а просто защото те са толкова изстинали, както изстиват чувствата на хората. И започва буря, виелица, излизаш навън и нищо не се вижда. Толкова силно вали ...
Подадена ръка недей отхвърля!
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...
Една китара ми напомня лятото –
окъпаните в зноя сладки дни,
обгърнати на слънцето във златото
и на росата в свежите следи.
Китара звънка – струните опънати, ...
Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...
Но той бе един, сърце!
Един, за който ми пукаше!
Един, за който се реех като перце!
Един, по дяволите,за който всичко в очите ми блещукаше!
Но искам само него,сърце! ...
Само за миг живота се обръща
и усмивка сладка,
в безкрайни сълзи се превръща!
Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.
Сега е скръбно, разбито, опустяло! ...
Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.
Изпий си кафето. Не бързай! ...
Лежиш на пода и си мислиш
защо безчувствен ставаш ти.
Защо прекъсна нишката със сърцето?
Захранвано с радост, болка и тъга.
Години хвърляше с пълни шепи ...
Не си ми скъпа вече, Самота!
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.
А после помъдряла ще заспя ...