Всичко е сиво, задимено
Цветове, наситени с проблеми
Взирам се в очакване, чакането свърши
Как ли допуснах това да се случи?
Нюанси започват да се сливат ...
Изгубих се в тежко ежедневие.
Живея на приятелка в мечтите.
За приятелство и днес копнея,
но далеч съм... някъде в дните.
Страхувам се, че няма да успея. ...
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...
Три преки нататък,на ъгъла в дясно,
където се разделяхме - "Стражари" на "Апаши",
в живота детски, ярък, де всичко беше ясно-
където определяхме-кои да бъдат "Наши", кои да бъдат "Ваши"!
И пак на този ъгъл , що не знаеше, ...
Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен, ...
Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.
И стените убийствено тесни, ...
Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...
Приятелите винаги остават
Приятелите винаги остават,
усещат болката в твоята душа!
Когато имаш трудности не те забравят,
до теб са, държат и твоята ръка. ...
/В НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
Родил съм се в неподходящо време!
И място по- добро от туй не съм избрал!
Аз този свят такъв не ще приема,
защото той е гръгнал на провал! ...
Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.
Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват ...
Цяла вечност няма да ме има
а тука съм седнал на скамейка подсъдима
страхове правила задръжки и вина
държат ни добре и ни водят за носа
Един друг се гледаме един друг се съдим ...
Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота ...
Ето си ти куклите, дай си ми парцалките!
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Вмъкна се обидата (да, онази, малката)...
Жлъч де не е минала, там не е векувала.
Взимай си ги перлите, дай си ми милувките! ...
Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения ...
Точица синя във мрака блести
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна ...
Нека са днес благодарни светът и Европа,
че на фашизма нас всички! спасѝ от потопа
братът наш северен, доблестен и БÒГУпрèдан!
.......................................................................................
СВЯТ! е на Дядо Иван днес ДЕНЯТ и ПОБÈДЕН!
Мечти големи, фрапираща реалност
любов голяма без щастлива крайност
борба невидимо жестока, виртуалност
и без любов оставаш ...пак по случайност
Рабуваш в разни фирмички на някой тарикат ...