Знаеш ли, Мария, когато болката влезе в душата ти няма измъкване.
Пропива се във нея и я измъчва. Като нейна сянка. Сънуваш я.
Преглъщаш я. Мразиш я. А на нея не и пука, че те разяжда отвътре.
И така докато единият надделее - или ти или болката.
Когато нещо старо в теб умира
ти недей по него дълго да тъжиш
и да вярваш ти недей да спираш,
че нещо по-добро ще го замени.
Когато една мечта се разбива ...
Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа, ...
Те са там и си милват ръцете под масата.
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти. ...
Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай ...
По перваза на този живот мисли влачим…
като старо палто със якичка от радост.
Със обувки – вини, от калта натежали,
дъвчим дъвка от вечно жадувана младост
Във портфейла душевен сме скътали чувства, ...
Под паркета ми се чуват странни звуци,
някой стърже вътре, някой тропа,
Чува се и пукане, като колелата на каруци,
като тътрене на сопа.
Някой май живее под паркета, ...
Магия светла щом вълшебно пее
в твоето сърце и всеки ден, и всяка нощ,
щом в него тя безспир красиво грее,
тогава знай, небето ти изпраща божи знак,
четирилистна детелина прегърнала е ...
Вече слънцето ми пада ниско
и постната ми сянка се разтяга.
Сещам, че и краят ми е близко
и кръвно вече в шапката ме стяга.
Залезите вече ми са тежки ...
Дойдох от приказките ти – измислена.
Пред теб стоя – от жива плът, реална.
Дали ще ме приемеш като истинска,
дали след тази среща ще остана?!
Усещах те през мрачни разстояния: ...
Приказка за двама
-Ей, къде си ти, чакам те още,
че без теб нито свети луната, нито слънцето грей.
-Ей, не спирам да мисля за теб тайно нощем,
че без тебе самотно сърцето не пей… ...
Подрязах си косите, не лозята -
от дядовото лозе няма помен.
Преливам от винò то по земята
и капе като кървав лист отронен.
Не вярвам във случайните неща - ...
За жалост не успях да спра смъртта
и трябва някак да те преболея.
Разделям с Господ хляба и солта,
бутилката и тишината в нея.
Напразна е тъгата на Орфей. – ...