Poesía de autores contemporáneos
Научи се 🇧🇬
извръщат всички от теб
очите си, с клетви нелепи,
забравили, че си също човек!
Научи се да тръгваш когато, ...
Кръговрат 🇧🇬
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти. ...
Ням 🇧🇬
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.
Децата го разбират по очите, ...
Училище за спомени 🇧🇬
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...
Спомен 🇧🇬
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
Арт любов 🇧🇬
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта ...
Трескав сън 🇧🇬
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда ...
Време да бъдем добри 🇧🇬
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
Дъждът ме гали с уморени пръсти 🇧🇬
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
*** 🇧🇬
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се! ...
Професорски неволи 🇧🇬
водка с айрянче – догоре, и с лед!
А пък на другата сутрин – изстинал –
сам се събудих във гаров бюфет!
Где ли са моите верни другари? ...
Адамова ябълка 🇧🇬
ме прави адам
но от реброто надолу
съм
ева
На Гроба Майчин 🇧🇬
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце, ...