Poesía de autores contemporáneos
Вселена 🇧🇬
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...
Необятност, събрана във шепа. ...
Аз 🇧🇬
което се крие
в мойта душа.
Аз съм струна на китара,
рима от стих, ...
И после аз. А после ти... 🇧🇬
Заради себе си.
На себе си отдавам се.
Не чуваш ли?
Сега сърцето ми отрича те. ...
Думите 🇧🇬
Чаках телефонът да звъни,
но защо, защо се бави,
казах си - не бива да тъжа,
ще изляза, може да забравя. ...
Признание 🇧🇬
аха да го докосна...
мислех си от плът и кръв си... ама не!
Липсваш ми, далече си от мен...
Усещам как преплитам с теб ръце, ...
Втори шанс 🇧🇬
залутахме се двама из света
и като пролетна картина
спомените галеха ни мисълта.
Аз живях далеч от тебе, ...
Подарък 🇧🇬
небето е техният дом!
Не ми обещавай лъчите -
на слънцето правят поклон!
Не ми подарявай земята - ...
Обещание! 🇧🇬
Поглеждаш в дълбините на душата,
поглеждаш в тъжните очи...
Изправяш се лице в лице с тъгата,
а вътре в тебе болката кипи! ...
Ще мога ли? 🇧🇬
Да те забравя ли? Не мога…
Да те изтрия ли? От мислите си…
Да те изпиша ли? На тетрадките ми…
Защо да го правя? ...
*** 🇧🇬
ще им подариш ли част от своите лъчи,
за да изгрее на лицето ми дъга?
На майката 🇧🇬
Сълзи си стичат по моето лице
и отново плаче моето сърце.
Искам отново да ме прегърнеш
и с майчина ласка да ме обгърнеш, ...
Какво е любовта? 🇧🇬
която по пътя си всичко руши,
... казват, че любовта е измама,
мираж за невинните души...
Някои казват, че любовта е сън, ...
Завесата ще падне II 🇧🇬
неочаквана, на светло.
Завесата - по пладне
ще разясни нелепо
колко са ви клоуните ...
На Пушкин 🇧🇬
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений ...
Интервю с Медуза 🇧🇬
в градината си в ъгъла на времето.
Остана само шепа глад от храма ми.
Със него храня птиците. И дремя.
Люлеещият стол проскърцва вяло ...
Път 🇧🇬
ПЪТ - наричам аз живота,
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря,
те, пътищата - нали са за това! ...
Като Тристан и Изолда 🇧🇬
Тъй болезнена… и тъмна… като нощта…
А на лицето сълза тревожна,
се сипе като чакан дъжд в пустинята…
По вените нашата любов тече… ...