Разкази - Проза

Спасител

Спасител
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-05-19T12:58:34+03:00 1.2K 1

Началото на пътя - изпуснати мисли

Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

2009-05-19T12:14:31+03:00 1.1K 4

из "Записки от тук-таме"

- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-19T11:33:48+03:00 745 2

Сватбата

(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-05-19T11:23:29+03:00 2.2K 6

Десет дни

Последните десет дни промениха изцяло живота ми, а и не само моя.
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея! ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-05-18T21:11:12+03:00 1.4K 34

Напушването (Цигарките)

Напушването (Цигарките)
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кесте ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-05-17T09:31:48+03:00 1.3K 13

Полковникът( Чикагски историйки)

Полковникът
(чикагски историйки)
Имаше един старшина – радист от поделението в село Равнец. Когато България съкращаваше армията си, разформировали частта му. Човекът останал без работа и тук-там, решил да си намери такава в Америка. Купил си виза (тогава визата се купуваше с връзки), билет и... здра ...

marco777

Проза » Разкази

2009-05-17T09:09:20+03:00 2.6K 10

Един стар рефрен

” - Не всичко е пари, приятелю...”
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-17T08:14:30+03:00 837 6

"Изтрит"

"Deleted"
Ирен влезе запъхтян в апартамента, хвърли раницата на дивана в центъра на неголямата и доста разхвърляна стая, приближи се до компютъра и натисна "space" на клавиатурата. Екранът на монитора се включи и той започна трескаво да проверява информацията за събитията, които се бяха случили пред ...

tuareg70

Проза » Разкази

2009-05-16T19:24:55+03:00 933 2

Жоманка

- Докладвай.
- Намерих този - Но Щен Вълк водеше Мър Мър и подсмихвайки се добави: - Не беше се скрил много добре.
- Браво! - похвали го Ко Та Рак. - Остави го тук и отивай да търсиш още.
- Слушам - ухилено изкозирува вълкът и хукна да изпълнява заръката.
Тази вечер, за радост на всички и най-вече н ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-16T13:09:10+03:00 1.4K 1

То се събуди... 2: "Тя"

То се събуди... 2: "Тя"
Малко момиченце, облечено в бяла рокличка на цветчета тичаше на добре окосена полянка. Времето беше чудесно. Небето чисто и безоблачно. Момиченцето тичаше и се смееше. То беше щастливо. В другия край на полянка едно момченце се затича към нея. То я извика по име и тя се обърн ...

kovak

Проза » Разкази

2009-05-16T10:32:06+03:00 1.1K 1

Бизнесът и Хари

За мен Хари винаги си е бил бизнесмен. Дори тогава, когато тази дума съвсем не пасваше на времето, в което живеехме. Беше посетил Италия с родителите си още като ученик, преди гимназията. Доста неща оттогава му бяха ясни. А и притежаваше качествата, които са задължителни за бизнеса - точност, аналит ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-16T09:59:07+03:00 775 5

Ударче под кръста

(само за жени)
Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът, с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което ...

моменти

Проза » Разкази

2009-05-15T23:09:57+03:00 1.3K 7

Кралят-слънце

Кралят-слънце живее нощем в една вестникарска будка в краен квартал. Точно до голямата автобусна спирка към Центъра. Претичва през тротоара в тъмното и се вмъква там, за да властва. Защото много обича да властва!
Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета. ...

Регина

Проза » Разкази

2009-05-15T20:19:20+03:00 1.8K 6

Сън

Слънцето, склонило глава, преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се блъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта ù изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не толкова удобната седалка в автобуса. Само моторът му шепнеш ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

2009-05-15T20:15:04+03:00 928 3

Сватба в Асуан

„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-05-15T19:57:43+03:00 1.6K 1 40

Прочетох пак

Дърветата – те могат да вредят и да лекуват
Аз съм «крехка», прекалено отворена, за да издържам постоянния натиск на отрицателните енергии в големия град. Затова редовно ходя сред природата, откъдето черпя положителните енергии и възстановявам отъняващата нишка с Бог. Искам да ви разкажа нещо повече ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-05-15T13:42:17+03:00 3.6K 33

Моретата и Хари

Хари много обичаше да ходи на море. Лятото след кандидатстудентските изпити бяхме във ”Феята”. Хари отиваше с Роко на Слънчев бряг. Имаха две карти за почивната станция, с която се гордееше проектантската организация, в която майка му работеше.
- Идваш с нас, решено е – не търпеше възражения Хари.
Т ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-15T08:36:45+03:00 858 5

Човеколог

Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...

Heel

Проза » Разкази

2009-05-14T20:04:04+03:00 928 3

Гласове

Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-05-14T19:48:24+03:00 1K

Втори шанс

Втори шанс
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, ...

GothicLolita

Проза » Разкази

2009-05-14T19:39:51+03:00 1.1K 1

Хризантеме - жена по природа

(Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. ...

lubara

Проза » Разкази

2009-05-13T16:52:21+03:00 847 4

Изкупление

Изкупление
(продължение на "Дълг")
- Сигурен ли си, че е тя?
- Да, принце.
Подадох му наградата и той я мушна бързо някъде из дрехите си. ...

Nimloth

Проза » Разкази

2009-05-13T08:35:26+03:00 1.2K 3

Катастрофа

Боян пристигна на местопроизшествието и първото, което видя, бе група пожарникари, струпани около смачкания до неузнаваемост автомобил. Опитваха се да отворят задната врата на комбито, използвайки различни инструменти, но тя бе заяла и мъжете, запотени от усилията, влагаха цялата си енергия, за да п ...

tuareg70

Проза » Разкази

2009-05-13T01:00:02+03:00 970

Светът и ние (из “Момичето и Скитника”)

Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...

ВТ

Проза » Разкази

2009-05-12T17:03:43+03:00 797 2

Бяс

Бяс
Деян Апостолов
27.02.2007 г.
Водачът на групата извърна тревожно глава назад, нужно му беше още веднъж да огледа всички оцелели. Още веднъж да ги погледне, за да провери дали е останала някаква капка надежда в тях. Погледът му остър и безмилостен, сякаш крадеше всичките тревоги през очите им, кр ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-05-12T15:55:02+03:00 1.1K 1

Приказка за любовта

Приказка за любовта
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя бе ...

Preslava

Проза » Разкази

2009-05-12T15:14:59+03:00 1.4K 2

Пицата на Вълк в Сянка

- Хайде де, кажи ми!
- Няма!
- Кажи ми, де! - продължаваше да настоява Ко Та Рак.
- Няма пък! - инатеше се Вълк в Сянка.
- Хайде деее, какво ти каза? - любопитстваше Ко. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-12T05:47:37+03:00 780

Библейски несгоди

Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мо ...

radi.

Проза » Разкази

2009-05-10T21:57:53+03:00 1K 2

Аромат в бурканче

Това е разказ. За мен, моя живот... и едно бурканче. Бурканче, от онези, които баба използваше за конфитюр наесен, с изкривена капачка и изпълнено със смисъл. Едно забравено в стария шкаф бурканче, което криеше аромата на едно отминало детство...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм г ...

SlaY

Проза » Разкази

2009-05-10T21:50:06+03:00 1.1K

Лудост и любов

Лудост и любов
Тя вървеше през осветените от уличните лампи улици на тихия град. Целта ú беше парка близко до нейния дом. Приближаваше изгревът. Небето беше огрявано от майската луна и от многото избледняващи звезди. Любимото ú време за разходка. В далечината си виждаше изгряващото слънце. Огромното ...

GothicLolita

Проза » Разкази

2009-05-10T09:13:38+03:00 1.9K 3

День победы

Таня Савичева – седемгодишна.
Таня –
твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка
като тебе – ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-05-09T14:45:38+03:00 3.7K 50

За най-невинния воайор

За най-невинния воайор
В Мая се влюбих на 12. Или може би на 13. Веднага след Жана.
С Жана любовта бе несподелена. Имаше трапчинки, когато се усмихваше до уши, и беше много добра на народна топка. Нито веднъж не успях да я уцеля, защото много пъргаво подскачаше на кльощавите си крака. Цици още не и ...

remer

Проза » Разкази

2009-05-09T10:20:41+03:00 2.2K 2

Пълно сърдечно затъмнение

ПЪЛНО СЪРДЕЧНО ЗАТЪМНЕНИЕ
(или Легенда за Селена и Ендимион)
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам, ...

Grafinia_Liz

Проза » Разкази

2009-05-09T10:09:49+03:00 1.2K

Една нормална вечер на един нормален барман

Барманът вдигна поглед, когато чу отварянето на вратата - в заведението с бодра крачка влязоха мъж, малко странно изглеждаща жена, котка и вълк. Той изгледа преценяващо новодошлите, докато се насочваха към бара му.
- Добра вечер - поздрави Сянка. - Дайте ми, моля, една голяма водка и чаша доматен со ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-09T09:21:44+03:00 860 2

Обирът 2

– Какво означава “не съвсем”, по дяволите? Мислиш ме за идиот ли? – извика Мартин.
Тя не отговори, само сбърчи челото си и примижа. Продължаваше да притиска с ръце удареното място.
– Чу ли ме какво те попитах? – каза рязко Мартин.
Жената го изгледа злобно, а след това просъска:
– Принудиха ме да го ...

Heel

Проза » Разкази

2009-05-09T08:31:33+03:00 1K

Идилия

Вечерта се очертаваше дъждовна. Запътихме се към кафенето, което като курник ни събираше надвечер като кокошки, ровили цял ден в бунището на ежедневието, доволни и уморени, че има къде да се приберат. Уютната обстановка не може да не ти се забучи веднага в ноздрите и ти без да му мислиш отиваш да си ...

pureblack

Проза » Разкази

2009-05-08T22:46:18+03:00 1K 5

Един обикновен ден

И днес тя се прибра в самотната си огромна стая, в която сякаш празнотата беше неизменният жител. Включи телевизора и животът потече по старото си утъпкано корито. Сериали, комедии, шоу... Нали това беше животът?! Да. Но тя не осъзнаваше, че това беше друг живот, чужд живот. А нейният?!... Нейният б ...

dunzi

Проза » Разкази

2009-05-08T12:47:48+03:00 1.2K 3

Рандеву със смъртта

Рандеву със смъртта
Деян Апостолов
„Имате ли огънче”? – така каза тя. Прекрасният ú глас погали ушите ми като райски стон на китара. Все още стоях на бара с гръб към нея и си мислих колко банално започва всичко – все същото всяка вечер. Ала когато се обърнах към нея онемях – тя съвсем не беше баналн ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-05-08T12:23:52+03:00 1.2K 4

из "Хрониките на Звяра"

Той харесваше работата си, която се състоеше в това да буди хората според предварителната им заявка. Ден след ден звънеше и помагаше да стават навреме за ангажиментите си. Той бе доволен... той бе будилник...
Една вечер Човекът по погрешка го нави да звъни, макар че сутринта нямаше нужда да става ра ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-05-08T09:24:42+03:00 714 1