starkmaster
303 results
Да запалиш слънце
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...
  549 
Моята есен
Измълчавам тишината
И сълзата изплаквам.
В есен. В моята есен,
в която обичам, ...
  484 
Цял живот
Цял живот
събирах любов,
за да сътворя
тази полудяла ...
  538 
Надежда за живот
Счупени парчета живот.
Времето боли от безверие.
От мизерия, отчаяние и упреци.
Пропукани илюзии гризат очаквания ...
  416 
Моите моменти и миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
  441 
Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...
  430 
Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...
  524 
Една е истината
Пресичат се разстояния.
Гонят се думи, мисли, желания.
Губиш си ума
на ръба на безмълвието. ...
  509 
Нежен зов
Иска дните ти и нощите ти.
Вижда те, чува те, усеща те
в душата си настръхнала.
Жадува те, пребродил света. ...
  494 
Миг за обич
В мигове притихнали като този
вечерта пие на залеза златото.
Докосване стаено в поглед,
една сълза капва в скута ...
  638 
Есенна миниатюра 1
Есента се случва
в дъждовната капка
и жълтото листенце,
което игриво я гони. ...
  513 
Колко му трябва на човека...
Докосвоне. С ръка и мисъл.
Огънче в есенния ден.
И стих, в сърцето притихнал.
Сълза, изпила настръхналата ...
  530 
Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...
  455 
Животът е Път
Животът е Път.
Към себе си и светът.
Грапав е Пътят,
и чепат е Животът. ...
  479 
Години вървях
Години, години вървях.
Задавах въпроси.
И отговори търсех.
Падах. Плаках. И болях. ...
  388 
Нощ за любов
Тази настръхнала тишина
изпила думите на залеза.
Тази сълза онемяла от обичане
пише ласкав нощен стих ...
  435 
Това... е любов
Дребните неща и жестовете малки.
Измълчаните сълзи. И думите боси.
Нежността в докосващи пръсти -
докосване с вкус на огън. ...
  449 
Слушала ли си
Слушала ли си шепота
на есенни листа на свечеряване?
А как пее сърцето, когато
изтръпнало от обич прелива? ...
  511 
Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...
  538 
Изтръпнало от нежност сърце
Изтръпнало от нежност сърце,
изплакано в настръхнала сълза.
Сърцето, жадно за обичане
шепне обичам, обичам. ...
  498 
Случих се в онзи миг
Бях разпилени парченца
грапави истини и уморени илюзии.
Болка и зашлевена тишина бях.
Преглъщах рани и болях ...
  438 
Един малък стих
Аз съм един малък стих
от рапсодията живот.
Ти ме написа с любов.
От сълза ме създаде. ...
  502 
Приказка в октомври
Този шепот на пукащи
съчки в огнището
случва уютно с вкус на огън.
Навън ръмещ есенен дъжд ...
  412 
Нощен стих
Китарно безвремие
събрало в мелодия
тишина и нежност. С уют.
Мистично усещане ...
  606 
Пиян от любов
Докосни ме с късче вяра,
подари ми стръкче надежда,
погали ме с много, много нежност.
Обичай ме, твоето име е любов. ...
  475 
Искам един по-добър свят
Искам един по-добър свят.
Искам насреща топли сърца,
които да умеят да обичат
и посрещат свободни деня. ...
  388 
Мой свят
Мой свят - думи боси и сълза.
Пресичат се там пътища
и разстояния се гонят.
Мой свят с топли залези, ...
  548 
Есенна приказка
Дори вятърът се влюби
в тази разкошна есен,
събрала в себе си нежността
с шепота на златни листа. ...
  703 
Поискай ме
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва. ...
  480 
Искам те
Искам да те усетя до мен.
В дланите ти да се скрия,
да се скрия в стих искам.
Искам пиян от любов ...
  475 
Импресия за сълза
Късче жарава в миг безвремие
разбива тишината мокра
на капки есен за двама.
Капнала сълза свети в дланите. ...
  403 
Есенни случвания
Събирам думите си боси
скитали в цветната есен.
Събирам ги в сълзата
на моя свят болял. ...
  400 
Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...
  634 
Стих съм
Целият съм стих.
Есенен стих. Боля.
Докосвам времето.
Стичам се в сълза, ...
  444 
Думи
Думи. Изречени и премълчани.
Думи. Кротки като есенен дъжд.
Думи. Гневни като бурно море.
Думи като ромон на горски ручей. ...
  462 
Животът е болка
Животът е болка,
човещина когато липсва.
Бури в душата вилнеят.
Боли от безверие. ...
  396 
Чистилище
Тишината боли. От безверие.
В самотата на тъжните вечери
боли от пропуснати моменти,
от пропукани илюзии боли. ...
  308 
Липсваш ми. Боли
Липсваш ми. В спрялото време,
когато нежността докосва
моя свят, онемял от обичане.
Изплаках те в сълза и мигът се пита ...
  496 
Онемяла тишина
Онемяла тишината в проронена сълза.
Ще ме познаеш ли, живот,
пред олтара на времето те питам,
когато минах Пътя до Ада и обратно? ...
  421 
Тази есен съм безумен
Тази есен съм безумен.
Безумен ме обичай.
Тази есен те сбъдвам.
С любов те наричам, ...
  485 
Random works
: ??:??