МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - Произведения

Мурад Пустинника 🇧🇬

Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-17T13:24:06+02:00 457 7

Сетива 🇧🇬

През погледа на погледа погледнах
и спънах се във битието.
Слухът на слухове е беден
и чува само със сърцето.
И пипнах пипала зловещи ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-16T12:37:40+02:00 510 3 8

Малката кибритопродавачка 🇧🇬

Някой ми подпали чергата,
после поиска да му платя щетите.
Така си вървя сега - въглен черна
и раздавам безплатно кибрити.
12.11.2017

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-14T08:38:24+02:00 577 3 5

Дороти 🇧🇬

Аз съм Дороти, не Доротея
и със птици не се рея.
Имам сребърни обувки
със токи и с ярки джувки.
Тропна ли със тях три пъти, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-12T14:59:10+02:00 441 1

Старецът Макарий 🇧🇬

В оврага слез на кротостта,
ако изпаднеш в меланхолия!
Смири в душата гордостта
и Бог скръбта ти ще прогони!
Изкачвайки се към върха ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Другая

2017-11-11T09:05:26+02:00 427 2 4

Доротея 🇧🇬

Криле опрели върху вятъра,
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-10T11:24:01+02:00 457

Елиза 🇧🇬

Хвъ`рли по мене
не гребен, а жаба.
Аз заплаках за дивите лебеди.
"Скъпа Елиза, оказа се слаба,
жабата славна постигна победа." ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-09T10:55:59+02:00 434 2 2

Калина 🇧🇬

Хвърлѝ гребен по мен.
Преминах гората.
Хвърлѝ и един поглед
в тъмното -
ще го преплувам. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-08T09:14:57+02:00 619 1 9

Хищници 🇧🇬

Помниш ли врабеца
как летящ, сърдит,
глътна скакалеца,
за да бъде сит?
Спомняш си навярно ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-07T11:22:44+02:00 454 1 3

Октопод 🇧🇬

Излях мастило върху светлината.
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-05T17:31:20+02:00 731 2 9

Лора 🇧🇬

Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-04T14:12:29+02:00 481 1 8

Поетични сезони 🇧🇬

Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-11-03T09:38:50+02:00 500 1 5

М 3-поле 🇧🇬

Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен – ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Философская

2017-10-31T10:13:41+02:00 508 2 3

Ангелът на Каталуния 🇧🇬

Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива – ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-29T00:32:04+03:00 476 1 2

Жесток романс 🇧🇬

Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-26T20:43:58+03:00 581 1 7

Син кит 🇧🇬

Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-25T09:59:53+03:00 917 6 11

Всичко 🇧🇬

Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-24T12:11:56+03:00 3.3K 18 40

Орисия 🇧🇬

На Треванян с "Шибуми" и на
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-15T12:42:57+03:00 513 1

Чудо 🇧🇬

Ни солнце, ни звезда...
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-13T11:08:17+03:00 477 1 4

Изкуството да бъдеш гъска 🇧🇬

Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-12T15:22:45+03:00 451 2 1

Пепеляшка 🇧🇬

И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-11T12:48:38+03:00 494 1

Апокалипсис 2016 🇧🇬

Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Философская

2017-10-10T11:09:43+03:00 538 2 5

Какво сънуват псиборгите 🇧🇬

Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-08T11:21:27+03:00 798 3 6

Райската градина 🇧🇬

Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Философская

2017-10-07T11:22:24+03:00 542 1 5

Този дъжд 🇧🇬

Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Любовная

2017-10-06T10:10:14+03:00 512 1 2

Зверче 🇧🇬

Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-04T10:29:47+03:00 509

Телефонна измама 🇧🇬

/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-10-02T00:33:14+03:00 557 1 2

Завет 🇧🇬

Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-30T16:19:47+03:00 873 2 5

Снежанка 🇧🇬

Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-29T09:10:48+03:00 1.5K 7 14

Татул 🇧🇬

Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-28T10:34:03+03:00 2.3K 11 11

Нощен двубой 🇧🇬

Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-27T19:42:09+03:00 500 4

Произход 🇧🇬

Солнца контур старинный
золотой, огневой...
А. Белый
Голямото червено слънце
потъва в златен пясък. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-26T11:06:14+03:00 534 2

Бюро намерени души 🇧🇬

Изповед на един монах
Изгубените вещи
от лавката ме викат:
Избирай, без да спираш
и никого не връщай. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-24T09:19:27+03:00 477

Броеница 🇧🇬

Монахът атонски се моли
за целия грешен свят,
потънал в беди и неволи.
Полага живота си свят
за някой незнаен нещастник - ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Философская

2017-09-22T23:09:28+03:00 601 1 4

Пролетно утро 🇧🇬

Моля, кажете не на шега...
Детска песничка, текст: Драгомир Шопов
Кой разля дъга по пътя?
в локвите от цвят блести.
Слънцето горещо стъпва ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-21T15:21:43+03:00 578 2 8

Лимонада 🇧🇬

Хванах кукумявка на вратата
на лабораторията на светлината.
Какво е станало с нея, не знам,
но вече не е там.
А, тя била всъщност тука, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-20T08:54:18+03:00 812 1 2

Мостът Алма 🇧🇬

III част от цикъла
Сдържа дъха си Париж и се гмурка
в мътно безмълвни, дъждовни вълни.
Редом със моста на Сена мъждука
хладно тунелът с безброй светлини. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-19T20:21:52+03:00 862

Пътуване 🇧🇬

Зелена светлина, червена –
във стаята ми мигат светофари.
В стените сенки са вградени.
Сънят очите ми затваря.
Потъвам пак в небитието. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2017-09-17T10:08:10+03:00 645 1 6

Емпатия 🇧🇬

Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Пейзажная

2017-09-16T13:52:20+03:00 1.5K 1 8

Ред 🇧🇬

По тънкия ръб на бръснача
старците и децата крачат.
Едните събират шишарки,
другите тичат из парка.
Отворили шепи и вестници, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Философская

2017-09-15T08:38:02+03:00 637 1 9