NadeBo (Надежда Борисова) - Произведения

За да разберем 🇧🇬

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

NadeBo

Поэзия

2020-01-09T21:30:12+02:00 718

Попътна любов 🇧🇬

ПОПЪТНА ЛЮБОВ
Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън. ...

NadeBo

Поэзия

2020-01-08T00:13:30+02:00 682

Нежната струна любов 🇧🇬

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...

NadeBo

Поэзия

2020-01-05T21:01:15+02:00 520 1

В сърцето ми 🇧🇬

Не си далеч.
Не си изчезнал.
Дори не си на разстояние.
В сърцето ми лежиш -
нежен плен ...

NadeBo

Поэзия

2020-01-05T00:00:51+02:00 541

И ще обичам 🇧🇬

Срина се душата ми до дъно.
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам, ...

NadeBo

Поэзия

2020-01-02T23:33:17+02:00 671

Полунощно огледало 🇧🇬

Натрупани липси,
топлещи думи,
нежни усмивки,
молещи ръце -
в пространството увиснали, ...

NadeBo

Поэзия

2020-01-02T00:17:04+02:00 510

За нов свят 🇧🇬

За глобализация и Космос мечтаят едни,
но други обсебват територии древни...
Трети - за пари играят с човешки съдби,
а мнозинството са смазани и непотребни.
Бяхме научени най-големите от върха ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-29T20:30:00+02:00 726

Минало бешело 🇧🇬

Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-28T06:29:53+02:00 578 2

Нощ на Рождество 🇧🇬

През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.
Качих я на върха свещен – Голгота. ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-26T12:46:04+02:00 600 2

Песен стара 🇧🇬

Дишам...
радост и тъга,
любов и безразличие,
добрина и суета,
рими в многостишие... ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-21T20:33:05+02:00 665

Приятелю, подай ръка 🇧🇬

Приятелю, не се учудвам, че си злобен.
С теб бе зъл, дори жесток, животът.
Път без пропасти едва ли бе възможен.
Те всички водеха към хълма на голгота.
А сърцето ти бе толкова добро и чисто. ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-21T09:14:37+02:00 742 1

Ще дойде време 🇧🇬

Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай, ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-20T09:21:51+02:00 474 1 2

Вчера, мигът и утре 🇧🇬

Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно. ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-19T00:04:50+02:00 464

Страхът 🇧🇬

СТРАХЪТ
Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа,
расте и се разклонява
в сърцето... в ума... ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-18T07:49:50+02:00 570

Отдавна прогледнали 🇧🇬

ОТДАВНА ПРОГЛЕДНАЛИ
Нима да летиш е мираж и илюзия,
щом мисълта ти достига безкрайност,
за сърцето е божествена прелюдия,
а за душата добрина и всеотдайност? ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-16T08:05:10+02:00 653

Дело № 🇧🇬

ДЕЛО №......
Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки, ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-15T04:33:03+02:00 695

Къде са хората ти 🇧🇬

Камината проблясва самотна.
Самотна е на нея чашата вино.
А можеше да бъде „страхотно“,
ако имаше и коледно дърво.
Имаше някога и беше весело. ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-13T20:03:24+02:00 569

Божествено съдбовно 🇧🇬

В един ден, очаквано и неочаквано,
съдбата от корените на душата
събира радост и мъка – безвъзвратно
отлетял живот. Вечна е тъгата.
Бог ни дава трудни дни – безвремие, ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-12T23:21:21+02:00 742

За чувствата 🇧🇬

Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...

NadeBo

Проза

2019-12-12T08:45:06+02:00 567

Надежда за обич 🇧🇬

Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-11T07:39:24+02:00 632

С вързана уста 🇧🇬

Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти, ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-09T00:45:27+02:00 597

Скитник 🇧🇬

СКИТНИК
Отпрати ме...
Станах скитник без Любов.
Срещам красиви очи,
но търся твоите. ...

NadeBo

Поэзия » Другая

2019-12-07T19:20:13+02:00 626

Още те обичам 🇧🇬

Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-06T06:02:32+02:00 725

Песен любовна 🇧🇬

Когато е студено,
жар от вулкан ще ти донеса,
за да видя смирено
пожара в твоята душа.
Когато е горещо, ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-04T19:51:02+02:00 527

Сънища – магии луди 🇧🇬

Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен. ...

NadeBo

Поэзия » Другая

2019-12-03T22:11:58+02:00 611

Миг един 🇧🇬

Миг един -
и... нов месец в календара.
Старите мечти...
с нов пламък го прогарят.
И други ще роди... ...

NadeBo

Поэзия

2019-12-01T20:32:26+02:00 551

Облича се душата 🇧🇬

Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...

NadeBo

Поэзия » Другая

2019-11-30T22:39:34+02:00 541

В целите си 🇧🇬

В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична. ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-30T09:07:42+02:00 480 2

Слънчев удар 🇧🇬

Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-29T07:42:00+02:00 479

Обвиняват те за всичко 🇧🇬

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.
Не ти си виновен. Човекът те създава. ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-26T23:51:30+02:00 598

Чест и безчестие 🇧🇬

Безброй мъченици живота е създал.
Имена изписани със злато в небосвода.
За Вярата на смърт телата си предали,
а душите им свободни се слели с Бога.
Във вековете те ни говорят за нея - ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-24T23:18:27+02:00 446

Розата 🇧🇬

В клонка от розов храст те намерих
красива, уханна, току-що напъпила,
пълна с желания, страст и химери.
Сега си тъжна. Дали съм те настъпил?
. ...

NadeBo

Поэзия » Другая

2019-11-23T22:50:36+02:00 569 1

Сива "приказка" 🇧🇬

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-23T07:55:51+02:00 604

Любов Семейство Вяра 🇧🇬

Бог огледа своето създание – Земята.
Изпълни я с въздух, вода, плодородие.
Рече: „Тук ще живеят обичани децата ми
от век, в век с Вяра, Любов, Благородие.“
Той е Любов и Любов даде на чадата си, ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-21T22:50:15+02:00 1.2K

Доброто 🇧🇬

ДОБРОТО
А знаем ли, какво е Добро?
И то променя външността си.
Но отдолу е неговото естество -
да облича с Любов душата ти. ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-21T10:05:50+02:00 503

Разбрах цената 🇧🇬

Тичах... срещу вятъра бурен -
в насрещното движение.
Косях терена мрачен, труден
с безумното си поведение.
Достигнах целта... оцеляла, ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-17T22:15:14+02:00 595 1 1

Две чаши вино 🇧🇬

ДВЕ ЧАШИ ВИНО
Сипах две чаши от своето вино -
почти черно и рубинено.
Лъчите слънчеви в него искрят.
Приказки любовни мълвят. ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-17T08:21:06+02:00 551

Въздишката си последна 🇧🇬

Ще сложа в ръцете ти въздишката си последна.
Ще боли, ще кърви, ще издълбае бавно рана.
Когато някога в душата ти утихнала погледна,
все още ще те изгаря огънят на прежната драма.
Билки ще ти донеса от сърцето, в шепи жива вода, ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-15T23:34:35+02:00 535 2

Замисли се, народе!!! 🇧🇬

Какво тук значи някаква си смърт...?
Ние си пожелаваме „Добро утро“
Но доброто е простреляно в гръд.
А знаете ли какво ще бъде утре...?
Не заспивай, народе, свит на кълбо ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-14T22:54:13+02:00 722

Когато ме, майко 🇧🇬

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

NadeBo

Поэзия

2019-11-14T10:10:21+02:00 630