Мъжът ми е актьор висока класа
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни, ...
След няколко сезона с тежък Ковид,
тук - Коледа отново допълзя!
И аз поседнах - с няколко подкови
на празничната, Коледна софра!
Изпекох също цяла свинска плешка, ...
Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено, ...
В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...
Денят е дълъг. Като век почти.
Мълча, защото не намирам думи.
Не помня всичко... Помня две очи
и зейналата яма помежду ни.
Дали защото бързо отлетя ...
За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...
Да се откажа, никога... Не мога
от самотата си да се вглъбя
във болката и тъмната тревога
не ще ми предчертае зла съдба.
Защото Любовта е мен борба ...
Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...
Летейки над мъгла по пътя Млечен
като торпедо, стръвна се довлече
муха на всичко за любов готова,
с масажна свещ и перодръжка нова,
пикира се по роза дамасцена ...
Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...
При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...
За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...
(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...
Ще ви напиша няколко неща
по темата, която сте задали.
За силата, умът и смелостта –
те в гените ни са се съчетали.
Ще бъда искрен с вас, ще бъда прям, ...
В нозете нямам камъни, защото,
по мене хвърлени, не ги събирам.
От думи като изстрели в челото
душата съживявах след умиране.
Ако ги бях запазила, тогава ...
Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...
В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...
Ти искаш за любов да ти напиша?
Тя е кралицата на двойни роли:
с развалини играе в Могадишу
или звездите ва́ди ги от гьола!
Светът ли, тоест винаги сме ние! ...
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
Без бурята как щях да остарея?
Без мелница и корабен щурва́л,
компасът счупен, птиците и кея...
дали изобщо щях да съм живял?
Щом наближи... в две мълнии ще вляза, ...
Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица, ...
По " С ПРЕЧУПЕНО КРИЛО"
на Ангелче13 ( Паднал ангел)
Обещах да открия и зная, че има
работилничка, дето поправят крила.
Още помня студа на полярната зима ...
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали, ...
Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...
Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...
Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...
След думичката сбогом посивях.
И всичко, дето исках да ти кажа,
кодирах във звездите, премълчах...
Излъгах себе си, че не е важно.
След думичката сбогом станах студ. ...