Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...
Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
Когато те видях, разбрах че си за мен,
но отслабвах с всеки изминал ден,
това ли е любовта,
която те кара да се чувстваш слаб?
Не, не искам да я изпитвам, ...
Ах, какво се случи с нашето красиво куче,
дето дядо ни дори нарича я "любима"?
Имало си рима с името Карина,
няма лято, няма зима, пуска
я в кревата да му спинка до главата; ...
Около мен навърташ се ти.
Най-невинно със мен чатиш си.
Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.
Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам
и сякаш като малко дете ...
Когато пролетта разлее цвят,
лицата озаряват се с усмивки.
В уханни нощи люляци цъфтят,
лалетата пламтят с искрящи пръски.
Когато пролетта разлее цвят, ...
На планетата му не цъфтеше ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира
Смали се сякаш до трохи гневът, ...
Сън ли е щом те зърна , докоснах образа ти , като перце.
Замръзнах , а ти се появи в съня...беше загорял от нежен сатен , мил и чувствителен .
Бях пряма , но решителна.
О, сладък сън , мисъл на крисрали осветиха стаята ми.
Огледах се незапно в твоя облик , спяш и реален. ...
Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...
Животът ми е синьо и зелено.
Небесна кръв крилата ми разтваря.
Летя, с вълните морски, несломена,
с душа на цвете - кацнало в безкрая.
Звезда от плът съм и блестя в тревата, ...
Мой истински живот, не ме оставяй,
бори се и усмихвай своя ден.
В доброто на света чрез мен повярвай,
което пази той за теб и мен.
Безбройни светли мигове очакват ...
Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...
Колко много безгрижно море ни разделя!
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка. ...
Славей подхвана песен игрива,
подсвирквам му песен и аз ...
о, сънувам още, разбира се -
в моята гора мълчалива
откъде ти славей и аз за контраст - ...
Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва ...
Пореден ден отмина, нищо различно
Да бъдеш сам не е толкова странно
Мислех си че няма да мога да живея без теб, но това е живота ми сега
Чувствам се малко празен,
предполагам все още съм на това място ...
Изпи ли ме със устни от печал,
разкъса ли ме със ръце безплътни,
превърна ли ме в глътка кал,
погълна ли ме със очите мътни?
Изряза ли от мен парчета, ...
Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина,
контрол на чувствата ни. Жалко.
Защото иначе ще си река. ...
Съблечена. Ранена. Беззащитна.
Душата бе обвита в стенание.
След всяка болка, трепет, вик
докрай потънала в мълчание.
Нима не беше вкусила отровата ...
Не съм от светиците - многострадалните.
С камара от камъни в свойта душа.
И скърцам със зъби - сред дните си, калните,
и хората хленчещи...Хич не теша.
Когато си тръгна - разкъсвам баналните, ...
Стара легенда с вълшебни слова̀
разказва ни с гордост за чудни дела̀
на български майстор, известен зида̀р,
Манол се наричал, безстрашен Ика̀р.
Та време османско когато било, ...
Нека пълни чашите,сега да вдигнем
да пием за отминалите дни,
без вина на миналото да намигнем
и лошото в забрава да гори.
Заравям го в незнайни дълбини, ...
Понякога при мен ще идваш ти.
Ще палнеш свещ и ще заплачеш, зная!
Недей! Не искам повече сълзи!
Щастлив съм тук където съм, в безкрая!
Дали си ти щастлива аз не знам! ...