Стихи и поэзия современных авторов

258.8K результатов

Когато пари ми тъгата 🇧🇬

Когато пари ми тъгата
На Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато пáри ми тъгата,
дали е нощ или пък ден,
аз търся те във небесата, ...
810 1 3

*** 🇧🇬

Има ли по-светъл ден от този,
В който подаряваш красота.
Може да е стих, букет от рози.
Може розата да е една.
Или да разкажеш за звездата, ...
1.3K 2 1

Как 🇧🇬

Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,
стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?
Погледът гасне, устните са занемели,
последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.
Последно дихание, всичко е пито-платено. ...
805 1

Изгубените в изгрева 🇧🇬

Изгубил пътя, не, не питам
дали ще стъпвам по пунктир,
и както птицата в небе полита
крилете си разтваряйки подир
стремежа си да вкуси свободата, ...
1K 6 8

Живец 🇧🇬

исканото
се
отдалечава
а
неисканото ...
492

Просяк и политик 🇧🇬

Просяк иска малко милостиня,
бори се за насъщния си хляб,
но гласът му е глас в пустиня,
яд ме е, че "човек" по ум слаб -
политик роден, вижда, че е гладен, ...
700 1

*** 🇧🇬

...
Когато се опитвам да летя
припомням си усмивката на мама
ръцете ти в косите ми…. дъжда
и онзи списък за оставане ...
1.6K 5 13

Бръмбар 🇧🇬

Шарен бръмбар мустакат
спря на градския площад.
Там пред новата чешма
малките деца събра.
През минута – две бръмчи ...
1.7K 1 2

Обичай ме 🇧🇬

Обичай ме, когато пролетта
разлисти белите цветчета,
когато в майска тишина
ухаят вишневи дървета.
Обичай ме, когато младостта ...
628 2

Рисува есен по дувара 🇧🇬

Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...
648 7 10

Несбъднато 🇧🇬

И може да искаш до пръсване
до рана, до кокал, до смърт
до шепот, до поглед, до милване…
Да изчезнеш, до въздух без плът.
Може! Но някак усмихваш се… ...
820 1 3

С куче, котка и банан 🇧🇬

С две душички сутринта
седнах на закуска.
Сипах им пакет храна,
бързо да го схрускат.
Всяка сутрин след спане ...
1.1K 6 20

Аз цялата ти болка ще поема 🇧🇬

Какво и кой сега те нарани?
Душата ти обвила е тъма
и за това са тъжни тези дни,
и в нощите поплакваш си сама.
Когато мъка те гнети, светът ...
684 2 21

Разделям на атоми себе си 🇧🇬

Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
*****
Да, така е. Не вярваш? Приемам.
Доказателства няма да дам, ...
1.1K 4 9

Тогава 🇧🇬

Когато цветята заплачат
и ручеи в страх изтънеят,
горите очакват палача
и в клоните птици не пеят,
а сгушен в мъглата си, здрачът ...
1.1K 5 11

Откровение на един наивник 🇧🇬

Зная, мракът е черен,
мъглата е сива,
приятелят – верен,
любовта е щастлива...
Но има малък проблем – ...
1.4K 1 5

00:00 🇧🇬

целуват се стрелките в циферблата
среднощната мъгла души
изгрева в утробата
преди да се роди
вятърът в захлас ...
1K 2

Почти доброволно 🇧🇬

Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...
606 2 5

Коледна ода за народа 🇧🇬

Насън погалих коледна свиня.
Наточиха ножове да я колят.
Едно джудже се появи с кама,
а тя с човешки глас му се примоли:
Не ме коли, велик си ти - велик! ...
1.7K 8 8

Океани, лунни но́щи 🇧🇬

Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...
692 2

Къде е? 🇧🇬

Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани, ...
612 8 10

Откъм гърба 🇧🇬

Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери, ...
688 9 9

Чекам те в леглото 🇧🇬

Ти си моята камбанка,
а аз съм езичето в нея, каращо я да звъни...
Като меченце на полянка
обичам палави игри.
Знаеш за какво говоря ...
1.1K 2 2

Повече от всяко междуметие 🇧🇬

Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора ...
763 6 11

Портрет на една жена 🇧🇬

Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник, ...
1.3K 1

Писмо до баба 🇧🇬

Мила бабо,
Всички ще ти дойде ме на гости,
ала бабо, ние не сме на пости!
Твойте хубави сърми,
никой не може да ги нареди! ...
713

По пътя 🇧🇬

По баира поскърцва двуколката...
Теглят я старите спомени...
с очи - приковани в Отвъдното,
с копита - до болка изронени.
Странно пее под спиците камъкът! ...
1.4K 2

Мечта 🇧🇬

Клето от съдбата детско лице,
самотно и свито е сирашкото сърце.
Потрепва в студа малката уста –
думи не са нужни, говори неговата душа.
Мечтаещо за топла майчина милувка, никога не почувствало бащина прегръдка. Сълза, стичаща се, оставя следа, детски поглед потънал в зимна тъмнина. ...
768

18+ Добре дошъл на моята трапеза 🇧🇬

Не е богата поетичната ми маса
на изискани менюта, тип гурме.
Във пепелника й почиват два-три фаса,
бутилка бира има и мезе.
Уиски, пури, няма да откриете, ...
1.1K 3 17

18+ Взрив 🇧🇬

Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...
923 7 7

Въпроси 🇧🇬

Случва се да са те обичали и
да не те обичат вече.
Случва се да са те търсили с треперещи ръце във мрака
и да не те търсят вече.
Случва се да са те искали и да не те искат вече. ...
621 1

Криза по време на пандемия 🇧🇬

Някаква вечер, неделя.
Ноемврийско.
Заключени пръсти.
Демоните ни, разминали се по тъмно.
И огледалата ни, конфузно пречупили тъги, виещи в мръсно кресчендо. ...
946 1

Но какво се случи 🇧🇬

Хей човече жално,
хей човече във дъжда
гледаш минувачите печално
вяло клюмайки с глава.
Спомняш си за миналото време ...
955

Самотна е нощта 🇧🇬

Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват, ...
951 3 3

Внезапен спомен 🇧🇬

Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено ...
533 1

В годините изгубена Любов... 🇧🇬

В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си, ...
508 1